За почитателите на автомобилите от 80-те и 90-те години на миналия век Alfa Romeo 164 ще си остане не особено надежден, но дяволски красив и темпераментен седан, от който вече не са оцелели много запазени бройки. Моделът споделя еднаква платформа със Saab 9000, Fiat Croma и Lancia Thema, но изобщо не прилича на тях, а най-екзотичната му версия спокойно може да мери сили с излязлото 27 години по-късно Bugatti Veyron.
През 1988 г. FIA създава състезателните серии Pro-Car, с които да засили интереса към Формула 1. Идеята е стартовете от календара да бъдат предшествани от състезания с автомобили, които външно напомнят серийни модели, но имат техника от болиди.
Първият и в крайна сметка единствен производител, който решава да се включи в новия шампионат, е именно Alfa Romeo. Италианците разработват специално шаси, оборудвано с 10-цилиндровия двигател Judd GV, с който планират да снабдяват принадлежащия им по онова време отбор Ligier F1.
3.5-литровият агрегат развива мощност от 620 к.с. при 13 300 об/мин и максимален въртящ момент от 380 Нм при 9 500 об/мин. Оборудваната с него 164-ка тежи едва 750 кг, вдига 100 км/ч за 2.1 секунди и взема четвърт миля (402 м) за 9.7. Максималната скорост е 340 км/ч, макар че според някои източници ускорението спира чак след 355, при това за едва 17 секунди.
За съжаление сериите Pro-Car така и не успяват да привлекат интереса на други производители и Alfa Romeo 164 остава единственият автомобил, създаден по спецификациите на неосъществения шампионат. Сатанинската 164-ка е жива и здрава до днес и често участва в различни изложения и фестивали, напомняйки до какви крайности бе достигнал автомобилният спорт в края на 80-те.