Почти половината от автомобилите нов внос, които се продават на нашия пазар вече са от типа кросоувъри. Този вид превозни средства са по-скъпи от обикновените автомобили и точно поради тази причина за средностатистическия българин те са достъпни само втора употреба - естествено с неизбежните за такава покупка проблеми. И все пак е напълно възможно да намерите най-добрия вариант за себе си. Ето и няколко съвета, как да изберете добър употребяван кросоувър.
Когато избирате модел, сравнявайте различни кросоувъри един с друг само по отношение на някои параметри - например по клиренс (разстоянието между най-ниската точка на автомобила и асфалта) и обема на багажника. Оборудването обаче зависи твърде много от конфигурацията. Така например най-високото ниво на оборудване на Dacia Duster в никакъв случай не е аскетично, а базовият Qashqai няма да впечатли с лукс.
Някак си е безсмислено да гледаме и мощността на двигателите - динамиката вече зависи повече от типа на трансмисията, отколкото от конските сили и нютонметрите, "удушени" от все по-строгите екологичните стандарти. Едва ли ще усетите разлика между два аналогични кросоувъра, единият с мощност 125 к.с., а другият - със 115 к.с. Разлика трудно се усеща.
Структурите на този вид автомобили също са много сходни. Самоносеща каросерия, предно окачване MacPherson, задвижването на всички колела има автоматично свързан заден мост, висока позиция на водача, ограничен изглед назад, което отчасти оправдава идеята за сензори за паркиране и камери за задно виждане, са все неща, които са характерни за почти всички по-съвременни кросоувъри.
Ергономията се възприема различно от хора с различно телосложение - където е удобно за високи и слаби хора, може да е неудобно за всички останали. Оформлението на таблото също е въпрос на лични предпочитания. Някои не харесват аналогови уреди, други пък напротив.
Що се отнася до издръжливостта на интериора, от дълго време всички производители използват евтини материали за по-евтините модели. И следователно за всички, до 100 хиляди км, облицовката на волана се износва, седалката на водача губи формата си. Дори и при Toyota RAV4, която е неформалният лидер в този т.нар. бюджетен сегмент на кросоувърите.
Износването на окачването отчасти зависи от настройките му - при по-твърдо окачване се очаква колата да върви по-бързо и да е по-стабилна. Като цяло ресурсът на елементите на ходовата част вече е приблизително еднакъв за всички. При шофиране по гладък асфалт на пробег от 100 хиляди км ще издържат всички. Но при използване на кросоувъра в леки пресечени местности ежедневно, не само стабилизаторите и втулките, но и лагерите на колелата с кормилна рейка ще станат консумативи.
При избора на употребяван кросоувър основните насоки са устойчивостта на корозия на каросерията и ресурсът на основните възли. Тук разликите могат да бъдат значителни. И кросоувърите, както и леките коли ръждясват различно. Няма официални сравнителни изследвания на автомобилната корозия, но от това, което виждаме, можем да заключим, че съвременните европейски кросоувъри са малко по-неподатливи на ръжда от японските. Това обаче не важи за дъното и вътрешните кухини - всички спестяват от антикорозионни средства, с изключение на премиум марките.
Японските производители използват по-мек лак и боя - лакът много лесно се надрасква, боята е склонна към напукване. Но грундът е доста твърд и устойчив. Често на места, където е паднало парче боя, грундът остава, с години - без ръжда. "Европейците", като правило, имат по-дебел и твърд слой боя в себе си и понасят по-добре външни влияния. "Корейците" са близки до "японците".