Мнението на Лъчезар Богданов е в публикувано във в. „24 часа“
В събота Министерството на финансите публикува очакваното предложение за актуализация на държавния бюджет за 2014 г.
От политическа гледна точка този акт е нестандартен, доколкото в момента няма парламент, който да гласува промените. С промените и мотивите към тях служебното правителство де факто констатира проблемите в държавните финанси, които бяха видни още от лятото, а някои дори от миналата есен, когато бе изготвен самият бюджет.
Какво казва актуализацията - ако, разбира се, бъде приета в този вид? На първо място,
правителството признава, че ще събере с около 1,1 млрд. по-малко данъчни приходи.
Причините може да търсим както в икономическата среда, така и в твърде оптимистичните планове през есента на 2013 г. Още тогава беше ясно, че допълнителните 2 млрд. лева приходи са много висока цел и зависеха от съчетание на много благоприятни развития. Но политическата цел тогава беше да се заложат високи приходи, които да позволят правителството на Орешарски да увеличи бюджетните разходи, без да изглежда безотговорно към спазване на финансовата дисциплина.
С други думи, първо са били уговорени различни увеличения на харчовете, а после е била поставена задача на финансовия министър да "намери парите" отнякъде.
Е, както се доказа от изпълнението на бюджета към средата на годината, желаното рядко се превръща в действително. Отделно от това правителството направи макрорамка, която разчиташе на инфлация, а в същото време цените леко спаднаха (най-вече заради административни решения за сваляне на цените на тока).
Облагането с ДДС зависи от номиналните обороти - т.е. при спад на цените приходите от данъка спадат.
Резултатът - очаквани 600 млн. лв. по-ниски приходи от ДДС, като реалността може да се окаже дори по-лоша, защото тази прогноза приема, че мерките за по-висока събираемост все пак ще дадат ефект в последните месеци до края на годината.
Като цяло обаче очакваните по-високи приходи заради по-ефективна приходна администрация се провалиха и това се вижда от очакваното неизпълнение на акцизите с 350 млн. лева - тук инфлацията или дефлацията не играе, даже може да се каже, че при по-ниски цени на горивата например хората купуват повече горива и така се събират повече акцизи.
Доколкото неизпълнението на приходите бе многократно коментирано още от лятото, то допълнителните 450 млн. лв. в разходи в централния бюджет показват нежеланието и неспособността на две правителства (на Орешарски и на Близнашки) да наложат дисциплина и ограничения.
В мотивите към актуализацията правителството говори за "натиск от страна на разходите в редица бюджетни системи" - обаче натиск винаги ще има, всеки и винаги иска повече пари.
Работа на премиера и на финансовия министър, както и на парламентарното мнозинство (ако има действащ парламент) е
да удържат на този натиск и да запазят дефицита в приемливи рамки, като ограничават разходите.
В последните дни на предишния парламент например беше обещано, че допълнителните 225 млн. лв. за НЗОК няма да увеличат дефицита, а ще се постигнат за сметка на икономии в другите ведомства - е, сега правителството признава, че е неспособно да наложи такива икономии.
Впрочем общите фрази в мотивите за увеличените разходи не дават възможност за независим анализ къде точно и защо ще се дава повече - по подобие на първоначалните мотиви към миналогодишната актуализация, преди президентското вето да предизвика задълбочен дебат и министерството на финансите да бъде принудено да даде по-детайлни данни.
Същевременно се признава, че
НЗОК няма да успее да се вмести в бюджета си дори с тези 225 млн. лв. повече,
а ще има нови 100 млн. лева допълнителни разходи.
Още едно напомняне, че лошо структурирана система за управление и финансиране ражда хронични и постоянно нарастващи “дупки” в държавните финанси.
Констатира се очевидното и по отношение на разходването на еврофондовете – ще има финансови корекции (т.е. непризнати платени разходи) и отделно от това ЕК продължава да не плаща по спрени програми.
Аритметиката показва, че при това развитие България ще има 4% от БВП дефицит на касова основа и 3,6% дефицит при използване на методологията на Европейската комисия - високо над допустимите за страна членка на ЕС 3% и далеч отвъд законовото ограничение от нашия собствен закон, действащ едва от 1 януари, от 2% от БВП.
Накратко – отново влизаме в процедура по свръхдефицит.
Редно е да припомним, че доколкото нарастването на дефицита се счита за приемливо при голям непредвиден шок или навлизане в рецесия, каквото се случи в Европа след 2008-2009 г., сега България е далеч от криза. Всъщност имаме положителен ръст на икономиката вече няколко години (макар и близък до нулата). За последните 4 тримесечия се отчита ръст на инвестициите в основен капитал, а за пръв път от началото на кризата (т.е. вече 6 години) имаме увеличение на заетостта с 39 хил. работни места.
В такава ситуация да се достига дефицит от над 3% е признак на политически провал.
Още повече след 2011 г. почти всички европейски страни намаляват, макар и бавно, дефицитите си, като единствените изключения са онези, които харчат пари, за да спасяват закъсали банки (като например Гърция и Словения).
България окончателно загуби останките от доверието към институциите си,
които би следвало да гарантират, че в нормална икономическа среда и независимо от управляващите запазването на стабилни публични финанси ще бъде приоритет.
Тук е редно да споменем, че влошаването на бюджетния баланс няма нищо общо с проблемите с КТБ или изобщо с банковата система. Този потенциален разход тепърва ще излиза наяве.
Но одобрената схема за ликвидна подкрепа на банки налага държавата да разполага с допълнителни средства, а при на практика изчерпан фискален резерв към края на годината това налага увеличение на дълга с около 2,9 млрд. лева. “Назаем” ще бъде финансиран и допълнителният дефицит от 1,6 млрд. лева – още едно напомняне, че дефицит означава дълг, а дълг означава бъдещи разходи.
Отделно от това държавата ще може да издаде държавна гаранция за дълг до 2 млрд. лв. на Фонда за гарантирането на влоговете в банки – явна подготовка за разходите по разрешаване на казуса КТБ.
Накратко,
2015 г. ще бъде нов старт в опита да се възстановява финансовата стабилност.
Този път – под много близък контрол от страна на Европейската комисия, която вече има инструменти за санкции на държави, които не следват правилата за бюджетна дисциплина.