Депутатите създадоха Фонд „Сигурност на електроенергийната система”. В него ще влизат 5% от приходите на енергийните фирми.
Това стана с гласуваните на второ четене промени в Закона за енергетиката.
Средствата и операциите на фонда се включват в консолидираната фискална програма, като средства и операции на други икономически обособени лица и не са част от държавния бюджет.
Фондът се ръководи от 7-членен управителен съвет. Министърът на енергетиката ще назначава председател на управителния съвет на фонда и ще утвърждава правила за представителство в управителния съвет.
Членове на управителния съвет на фонда са по двама представители на Министерство на енергетиката и Министерството на финансите, един представител на Министерство на околната среда и водите и двама представители на производителите на електрическа енергия.
Промените в Закона за енергетиката трябва да бъдат обнародвани в Държавен вестник до края на седмицата. КЕВР изчаква това да стане факт, за да обяви новите цени на тока, които ще действат от първи август.
Поскъпването на тока от август ще бъде по-малко от планираните два процента. Това каза председателят му Иван Иванов.
Предложението беше електроенергията за бита да скочи с 2 процента. Преразглеждането на цените се наложи заради недоволството на бизнеса, че драстично се повишава таксата "задължение към обществото", която той плаща.
Иван Иванов обясни, че сега тази такса може да бъде намалена в някаква степен, но няма как да остане на сегашните си нива.
Такса "задължения към обществото" ще плащат и електроразпределителните дружества, и Електроенергийният системен оператор.
Народният представител от левицата Красимир Янков обясни, че императивно в текстовете на закона се урежда въпросът с вноските от 5% от производителите на електроенергия на база приходите до 15 число- да бъдат внасяни във фонда. „При търговски взаимоотношения самото издаване на фактурата се осчетоводява като приход – може да не е платена сума по издадената фактура, а императивно задължаваме производителя до 15 число от месеца да внася 5% във фонда”, поясни депутатът от БСП. По думите му опасността производителят на електрическа енергия да няма средства в дружеството, да няма средства за заплати е съвсем реална. „Ние като народни представители сме длъжни да мислим за хората. Предлагам да се направи редакция и да се запише че 5-те % се изплащат при наличие на средства за фонд работна заплата”, заяви Красимир Янков.
Народното събрание прие окончателно предложенията за промени в закона за енергетиката, които предвиждат правно задължение за производителите на електрическа енергия в 14-дневен срок да обявяват публично условията по договорите, при които се изкупува електрическа енергия от тях. Промените бяха внесени от народните представители Димитър Танев и Найден Зеленогорски, заместник-председатели на "Движение България на гражданите", и други депутати от Реформаторския блок, и бяха приети със 118 гласа "за", нито един против и седем "въздържали се".
По-рано депутатите приеха и друго предложение на Реформаторите, което задължават в едномесечен срок от окончателното приемане на закона Министерският съвет да приеме наредба за регулирането и публичното оповестяване на придобитите дълготрайни активи и всички разходи в търговските дружества с над 50% държавно или общинско участие, извършващи дейности по закона за енергетиката.
В мотивите си вносителите бяха посочили, че снабдяването с електрическа енергия е дейност от първостепенно обществено значение, но досега договорите между производителите на електричество и дружествата, които купуват от тях, по неизвестни причини се пазеха в тайна.
Санкциите за директори на държавни предприятия в енергетиката, които не публикуват навреме размера на разходите на управляваните от тях компании, е нашата заявка за прозрачност. Това заяви народният предствител от Реформаторския блок и заместник-председател на "Движение България на гражданите" Настимир Ананиев от трибуната на народното събрание, по време на дебатите на второ четене на промените в Закона за енергетиката.
Ананиев внесе предложение за промяна в закона, което предвиждаше на Директорите на електроснабдителни предприятия и други длъжностни лица, които допуснат да се не се публикуват разходите на държавното предприятие, да се наказват така, както ако не биха предоставили данни на ДКЕВР. Парламентът прие да има задължение за публикуване на размера на разходите, но липсва санкция в закона.