Китайското правителство съвсем наскоро одобри 13-ия петгодишен план за развитие на страната. Това предизвика раздвижване сред китайските бизнес среди, а високопоставени бизнесмени се почувстваха длъжни и нямаха търпение да обяснят какво означава това за бъдещето на Китай. Така започва своята статия за сайта "Проджект Синдикат", Мартин Фелдщайн, професор по икономика в Харвардския университет и почетен председател на Националното бюро за икономически изследвания.
Въпреки, че най-новият план съдържа привидно безкраен списък от конкретни проекти и цели, основната нова тема тази година е "преструктуриране на предлагането" - термин, който включва широк спектър от политики, насочени към стимулиране на икономическия растеж и жизнения стандарт. Терминът "предлагане" е замислен да разграничи тези нови политики от традиционните мерки за "търсенето" на лесни пари и малко по-голям фискален дефицит, които вече са насочени към укрепване на икономическата активност.
Китайското развитие все още се намира в период на „стратегически възможности“, според оценките на политици и икономисти, но то също така е изправено пред сериозни предизвикателства на различни конфликти и рискове.
На челно място в списъка на политиките на предлагането е поставено отстраняването на част от излишния капацитет на държавните фирми в отрасъла - въглища и стомана. Това означава, съкращаване на около четири милиона работници - цифра, равняваща се на около 0.5% от работната сила в Китай. Планът предвижда и създаването на специален фонд за оказване на помощ на онези, които остават без работа. За да се погрижи за тяхното преместване, преквалифициране и устройване, държавата ще отдели 100 млрд. юана (15.3 млрд. долара).
Експерти смятат, че са необходими много повече съкращения; но властите в страната започват с малки стъпки, за да видят как ще сработи новият план и каква ще бъде реакцията на обществото.
Китай също така предвижда и изместването на милиони хора от селскостопанските райони с ниска продуктивност в десетки новопостроени градове. Това е съпътствано с амбициозен план за изграждането на 50 нови летища и на хиляди километри нови пътища и железопътни линии. Според новата петилетка, до 2020 г. това население трябва да се е избавило от бедността.
Властите в страната не пропускат да похвалят и проекта си "Един пояс, един път", който ще използва финансова помощ и ресурси на китайското правителство за разработване на пристанища, жп линии и магистрали, свързващи Китай с други части на Азия, Централна Азия и дори Европа. Целта на външната политика е да се разшири китайско влияние в региона и извън него. Това също така ще даде възможност за износ на част от излишния индустриален капацитет на Китай.
Нещо повече, по време на 13-тата петилетка, китайското правителство възнамерява да стимулира иновациите чрез научни изследвания и развитие, включително чрез намаляване на данъчните ставки за високо-технологични фирми. Плановете на правителството са да създаде система, която съдейства за иновациите във всички сектори на реалната икономика и позволява по-доброто разпределение на ресурсите, включително работна ръка, капитали, земя, технологии и управление.
Освен това финансовите реформи ще премахнат ограниченията върху лихвени проценти, които банките могат да плащат по депозити и разходите по жилищните кредити.
В същото време, има съществено объркване относно новия валутен режим в Китай. През последните години, китайския юан отбеляза спад спрямо долара, което предизвика недоволство сред американски фирми, които се конкурират с китайските продукти. Но въпреки това юанът укрепна с 25% в сравнение с валутите на други напредничави страни от 2010 г. насам.
Властите обещаха да дадат възможност на пазара да определи обменния курс и обявиха, че няма причина за продължителен спад. Но служители продължават да отчитат движение спрямо долара, опасявайки се, че китайската валута ще продължи да бележи спад - очакване, което ще увеличи износ на капитали.
Политиките за подобряване на околната среда също са включени в дневния ред на правителството за следващите пет години. Обществото е жадно за по-чист въздух, по-чисти реки, и по-чиста земя. За да постигне това, правителството ще приеме нови правила и ще създаде "зелени облигации" за финансиране на възобновяемите и нисковъглеродните енергийни източници. Китайските автомобилни фирми ще бъдат насърчавани да произвеждат хибридни автомобили, а чуждите автомобилни компании ще бъдат предупредени да предприемат стъпки за намаляване на пазарния си дял, ако не отговарят на новите изисквания.
Подобряването на качеството на живот изисква и повишаване на качеството на продуктите, които китайските потребители могат да си купят. Правителствен служител в CDF (China Duty Free Group) отбеляза преди време, че един милион китайски туристи, които са били в чужбина миналата година, са използвали кредитните си карти, за да закупят стоки за 1 млрд. долара, които не могат да получат у дома (като същевременно отбеляза иронията, че някои от тези европейски и американски маркови стоки всъщност са произведени в Китай).
Китай все още е държава с ниски доходи, с БВП на глава от населението само 14 000 долара, което е около една четвърт от този на САЩ. Въпреки, че Пекин и Шанхай са относително проспериращи градове, в страната все още се шири голяма бедност. Показателно е, че за да се постигне целта за премахване на бедността до 2020 г., залегнала в новата петилетка, правителството трябва да намали броя на бедните хора с 55 милиона. Линията на бедност в страната е определена на 354 долара на година или по-малко от един долар на ден.
Високо ниво на корпорация в Китай "може да бъде източник на финансова нестабилност, въпреки че някои служители подчертават, че няма причина за притеснение. Правителствените данни показват, че съотношението на банковите кредити към БВП е около два пъти от това в Съединените щати. По-тревожно е, че делът на чуждестранните лоши кредити може да бъде опасно висок.
Но дори и този дял да се окаже по-висок от данните на официалната статистика, проблемът с дълга на Китай е много по-различен от този на Запада. Най-големите корпоративни длъжници в Китай са държавни фирми, а техни кредитори са държавни банки. Така че решаването на проблема с лошите кредити ще е свързано с пренос на загубите от държавните банки към правителството. И тъй като държавният дълг е сравнително нисък - около 17% от БВП - не би било трудно за правителството да усвои тези загуби.
Това, което не бе разгледано от Политбюро на ЦК на ККП бяха основните мерки срещу корупцията на високо равнище, която президентът Си Дзинпин преследва. Мнозина смятат, че корупцията по високите етажи възпрепятства вземането на икономически решения и забавя растежа на БВП. Не бе обсъждана и широко разпространената загриженост за идеологическа промяна в ляво, която би могла да застраши правото на собственост, което води до изтичане на капитали.
Но докато Китай остава сложен пъзел, експерти смятат, че страната трябва да поддържа годишен ръст от поне 6,5% през следващите пет години, ако иска да реализира целта за удвояване на БВП до 2020 г.
През следващите пет години правителството в страната ще бъде изправено пред необходимостта за поддържане на стабилен ръст и единственото решение е да продължи да задълбочава и разширява реформите и отварянето си към света.