Заложните къщи са първата частна финансова институция, която учениците познават много добре, сочи проучване на социологическата агенция „Алфа Рисърч” проведено с подкрепата на Visa България. 58% от анкетираните ученици между 9 и 12 клас заявяват, че са добре запознати със структурата на заложните къщи. Почти същият е и процента на тези, които познават структурата на БНБ.
За нас това беше изненада. Не очаквахме, че заложните къщи могат да имат такава висока степен на разпознаваемост и го оценяваме като потенциален риск. Ако това е първата институция, която е най-позната (практиката показва, че хората се обръщат първо към най-познатите) е потенциален риск и показва няколко проблема: невъзможност да си направиш финансови планове, така че да опреш в един момент до това, показва една склонност да се рискува на това равнище и показва към кого ти си склонен да се обърнеш, а не да потърсиш други източници”, коментира за Факти.бг Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч”.
Защо именно заложните къщи са на първо място? Това вероятно са институциите, с които най-често се сблъскват в прякото си обкръжение децата и юношите. Въпреки, че не са във фокуса на медиите, заложните къщи са навсякъде в страната и децата често се сблъскват. „Изследването е с национално представителство и означава, че не е правено на жълтите павета в София, а обхваща гимназии в областни и малки градове и по всяка вероятност става дума за една практика, която вероятно е доста разпространена в семействата, сред приятели, сред различни кръгове, за да може това да е първото понятие, което те разпознават и вече застрахователните компании, при които имаме двойното покритие и медийно и в резултат на сблъсъка”, казва Димитрова.
Над половината от учениците, участвали в анкетата определят своята финансова грамотност като „почти никаква” – 40% и „по-скоро слаба” – 15%, а 41% са на мнение, че имат „много” или „относително високи” финансови знания. Въпреки това под половината от респондентите са наясно с това какво означава дебитна или кредитна карта. Най-незапознати са с термина „Банкова сметка”. Това донякъде може да бъде обяснено с факта, че анкетираните все още не печелят активно пари, респективно не спестяват в банков депозит средства.
Най-слабо учениците са запознати с това какво представлява „главницата” и „овърдрафта”, съответно 76% и 74% не знаят какво означават тези термини. Изненадващо е, че 55% са слабо запознати или не са чували термина „инфлация”.
Ролята на родителите при финансовото обучение на децата е от ключово значение. Анкетата показва, че родителите над половината от анкетираните деца искат от тях да планират разходите си за седмицата и съответно след това искат от тях отчет за изхарчените пари, съответно 53% и 52%. По-различни са процентите при тези, които не искат планиране (40%) и не търсят отчетност (29%). Обикновено това са родители с по-малки доходи и с по-ниска финансова култура, което също е изненадващо, тъй като обикновено хората с по-малки доходи си правят по-добре сметките.
Що се отнася до спестяванията, то 53% от учениците между 9 и 12 клас имат възможност за спестявания, а 43% не.