Одобрените хранителни добавки на българския пазар са вече 1990 на брой. Това каза в „Здравей, България” по Нова телевизия проф. Донка Байкова, заместник-председател на Българското дружество по хранене и диететика.
Добавки, за които четем на етикета на хранителните продукти, попадат в две основни групи отбеляза тя. Едната е на т.нар. „полезни” добавки – обогатители, витамини, минерали… Другата група включва технологичните подобрители на храната, като например емулгаторите, обясни експертът.
Всеки адитив се съпътства от много страници документация. Буквата "Е" означава, че е получил одобрение от отговорната за това европейска служба с централа в италианския град Парма.
Проблемът е обаче, че съдържанието на Е-та става все по-голямо. Само в хляба има 5, а в често в съдържанието на кренвиршите, освен кожата, сланината и нишестето, добавките заемат повече от 20% от консистенцията.
Даже ако минем към вегетариански модел, за да бъдем по-близо до природата, това не ни гарантира здравословен живот, тъй като плодовете и зеленчуците днес пътуват хиляди километри и за да се запазят също често се подлагат на допълнителна химическа обработка.
Битовата химия на XXI век не е до, а вътре в хладилника, добави психологът Еленко Ангелов.
„Не плашим хората, всеки трябваше да си направи избора. Фактите обаче са следните – в продължение на 18 години аспартамът е забранен в САЩ. Подсладителят е разрешен отново, когато на власт идва Доналд Ръмсфелд, който е бил шеф на компанията-производител.
Аспартамът се натрупва в плацентата на бременните жени. Веществото се смята за отговорно и за загубата на паметта, но е в пъти по-сладко от захарта и затова производителите го предпочитат.