Преди две седмици Алжир, Нигерия и Нигер подписаха меморандум за разбирателство за строежа на газопровод с дължина от 4000 км., който може да пренася нигерийски природен газ с обем до 30 млрд. м3 годишно. Основа на икономиката на търсенето и предлагането е, че когато даден ресурс стане дефицитен и поскъпне, то инвестициите в добива, доставките и алтернативите се увеличават скокообразно.
Това коментира във "Фейсбук" Владислав Панев.
Знаете как в земеделието, когато всички научат, че например дините са били скъпи този сезон, следващия всички се втурват да сеят дини и цената им се срива.
Това се случва и с енергията, само дето времето за промяна в ценовите трендове е по-дълго, защото имаме проблеми с доставките. Затова сега се строят масово терминали за втечнен газ в Европа, повечето от които ще влязат в експлоатация до 2 години. Заради високите цени на тока и инвестициите във ВЕИ са с десетки проценти нагоре. Заради това и спестяването на енергия се насърчава и това дава ефект - макар и търсенето на газ и ток да не е много еластично (да не зависи толкова от цената, а да е постоянно), то свръхцените дават резултат.
Заради всичко това и значението на Русия като износител на суровини ще намалява, но поне още две години ще бъде значително. Там го знаят много добре, затова и не бързат да спират потоците от газ и нефт към Европа. Защото това ще означава още по-силен подтик към диверсификация на доставките и подновяване на проекти като транссахарския газопровод.
Отделно пристрастената към евтин газ Германия преминава през абстиненция, която хич няма да е лесна и ще предизвика рецесия не само там, но вероятно и на целия континент. Защото поне засега, когато Германия кихне, всички около нея се разболяват.
България от една страна печели милиарди от свръхвисоките цени на износ на електроенергия. От друга десетократното посъпване на природния газ в Европа (независимо дали го внасяш от Русия или отдругаде) няма как да не се отрази на няколкото сектора, които зависят от него. Но като цяло сме много малко зависими от тази суровина и ръста в цената ѝ е неприятна, но не и фатална за нас. Дострояването на интерконектора и пускането му до 1 октомври е топприоритет за държавата, който ще гарантира по-ниска цена, в сравнение ако го няма. А диверсификацията на възможностите за доставки ще осигури конкуренцията и независимостта ни.
Така че когато губиш не знаеш какво печелиш и обратното.