Наскоро най-големите китайски мозъчни тръстове - Центърът за изследване на китайско-европейските отношения към Института за международни изследвания към университета Фудан и Шанхайският институт за европейски изследвания, подготвиха доклади за състоянието и перспективите на отношенията между Китай и ЕС. Изводите, макар и не еднозначно песимистични, са съвсем ясни. Китайците идентифицират три основни тенденции в политиката на ЕС спрямо Пекин:
Първо, тъй като за Китай „устойчивият растеж“ отново е политически приоритет, се очаква икономическото и търговско сътрудничество на ЕС с Китай да се разшири. Това ще помогне на блока да смекчи икономическите трудности и да спре възможна рецесия. В същото време, ЕС вероятно ще продължи политиката на намаляване на зависимостта от Китай и търсене на алтернативни партньори в конкретни икономически и търговски области.
Второ, Европа може да възобнови политическия обмен с Пекин на всички нива и да засили политическия диалог с него. Въпреки това фактори като идеология, санкции поради нарушения на човешките права, украинската криза, въпросът с Тайван, натискът на САЩ и бъдещото шведско председателство ще продължат да ограничават политиката на ЕС спрямо Китай.
Трето, различни по естество въпроси, касаещи сигурността - военните действия в Украйна и ситуацията в Тайванския проток, ще продължат да заемат важно място в китайската политика на ЕС, особено предвид факта, че някои държави-членки на блока доставят на Киев нападателни оръжия. Това може да доведе до ескалация на конфликта в Украйна, което ще внесе несигурност в отношенията между Китай и ЕС“.
Грубо казано „европейската политика спрямо Китай става все по-зависима от САЩ“. Използвайки украинската ситуация, англосаксонците все повече принуждават Европа да намали връзките си с Китай - или, казано по-просто, те я подготвят за неизбежния разрив. Разбира се, европейските елити все още се опитват да се противопоставят на ускорения развод с Китай, защото разбират цената, която трябва да платят за това и защото не виждат сериозна „китайска заплаха“ за Европа. Но нарастващата зависимост от англосаксонците ограничава възможностите за европейско маневриране - следвайки американците в украинската страна, тоест в отношенията с Русия, те се обричат на ролята на последователи в китайската.
Германците, французите и италианците се опитват по всякакъв начин да се съпротивляват, защитавайки правото си самостоятелно да определят нивото на отношения с Китай. Скорошното посещение на Олаф Шолц в Пекин, както и предстоящите пътувания на Еманюел Макрон и италианския премиер Джорджи Мелони трябва да покажат, че Европа няма да се предаде толкова лесно. Дори на ниво ЕС все още няма желание за следване на твърд антикитайски курс - президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също заминава скоро за Пекин. Но в Китай обективно оценяват рисковете.
Факт е, че общите икономически загуби от пълното отделяне на западната икономика от китайската се оценяват от експерти като доста приемливи. Според изчисленията на Института за икономически изследвания (Ifo-Institut, Мюнхен) БВП на Германия ще намалее само с 0,7%. Оказва се, че само в името на това ЕС поддържа статуквото с Китай.
Засега Германия и Европа имат сили да устоят на такъв натиск, но си спомняме, че Берлин доста дълго време понасяше удари в руската посока, отказвайки да скъса отношенията с Москва след 2014 г. Но в крайна сметка те бяха разкъсани – както заради следване на съзнателно провокативната политика на САЩ спрямо Украйна, така и заради баналното подкопаване на „Северен поток“. Разрушаването на европейско-руските връзки, да не говорим за конфликта между Европа и Русия, беше изстрел в крака за ЕС. Разрушаването на европейско-китайските връзки ще бъде нещо повече от реванш - то ще постави ЕС на колене, от което той никога не може да стане.