България, заедно с Гърция, Словения и Кипър е сред страните с най-слаби държавни системи за насърчаване и подпомагане на студентите да учат и да се обучават в чужбина.
Това става ясно от първия по рода си доклад „Индекс на мобилността”, съобщават от Европейската комисия.
Индексът на мобилността обхваща 28-те държави от ЕС и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Турция. Това е първият обзор на факторите, посочени в препоръката на Съвета от 2011 г. за мобилността с учебна цел, който ще послужи като основа за бъдещ съвместен контрол на равнище ЕС. Следващата актуализация на индекса е насрочена през 2015 г.
Най-добрите държавни системи за насърчаване и подпомагане на студентите да учат и да се обучават в чужбина са в Германия, Белгия, Испания, Франция и Италия.
Андрула Василиу, европейски комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта, заяви: „Образованието и обучението в чужбина са отличен начин за получаване на ценни умения и опит, поради което ЕС увеличи значително финансирането за мобилност в рамките на новата програма „Еразъм+“. Индексът на мобилността ни позволява да видим за пръв път до каква степен страните създават среда, благоприятстваща мобилността на студентите, и какво още може да се направи.“
Индексът на мобилността е съсредоточен върху пет ключови фактора, влияещи върху мотивацията и способността на младите хора да учат или да се обучават в чужбина. От него става ясно, че тези фактори се различават значително в държавите от ЕС и че нито една държава не е усъвършенствала докрай всички аспекти на своята „среда за мобилност“.
Преносимостта на студентските помощи позволява на студентите да получават държавни стипендии и заеми в друга страна при същите условия като у дома. Студентските стипендии и заеми са преносими във фламандскоговорящата и немскоговорящата част от Белгия, както и в Кипър, Люксембург, Словения, Финландия и Швеция.
За разлика от това системите за финансово подпомагане на студентите са най-ограничаващи във френскоговорящата част на Белгия, както и в България, Чешката република, Гърция, Хърватия, Литва, Румъния и Словакия.
Владеене на чужди езици: Това често е важен фактор при вземането на решение за учене в чужбина. В Кипър, Люксембург и немскоговорящата част на Белгия се поставя най-силен акцент върху изучаването на чужди езици в училище. В Ирландия и Шотландия изучаването на чужди езици в училище не е задължително.
Признаване на обучението в чужбина (използване на кредити (ECTS) и приложение към дипломата): Германия, Белгия и Испания полагат значителни усилия, за да следят използването на европейски инструменти като Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) и приложението към диплома „Европас“, чрез които учениците получават признание за обучението си в чужбина, но повечето държави не обръщат особено внимание на този въпрос.
Подпомагане на ученици в неравностойно положение: Фламандскоговорящата част на Белгия, Германия, Италия и Австрия се открояват както с добре развита финансова помощ за студенти от семейства в неравностойно положение, които желаят да учат или да се обучават в чужбина, така и със системи за наблюдение на мобилността от гледна точка на социалния произход.