Преразпределението на богатството от развиващите се страни в полза на развитите страни за 45 години възлиза на 16 трлн. USD.
"Сред ярките примери за това могат да се считат т.нар. „структурни реформи“, които се провеждат в Украйна под егидата на МВФ и Световната банка. Прилагането на тези реформи е задължително условие за предоставяне на Украйна на финансова помощ, която от своя страна се разпределя срещу сигурността на стратегически значими активи, включително земеделска земя“, каза ръководителят на "Роснефт" Игор Сечин на Евразийския икономически форум във Верона.
Преди няколко години, под силен натиск от международни организации, контролирани от Запада, и въпреки широкомащабните протести на населението, Украйна се съгласи да премахне мораториума върху продажбата на земеделска земя. Днес повече от 9 милиона хектара (около една трета от всички посевни площи) са в частни ръце. В същото време в първите десет най-големи собственици на земя има само една украинска компания, останалите девет са регистрирани в чужбина.
Украинските земеделски предприятия дължат милиарди долари на американски и европейски финансови институции. „Нивото им на дълг е толкова високо, че в случай на неизпълнение активите им най-вероятно ще преминат в ръцете на кредиторите“, каза Сечин. Сред най-големите западни притежатели на украинска земеделска земя и държавен дълг, ръководителят на Роснефт назовава такива добре известни американски финансови гиганти като Blackrock, Vanguard, NCH Capital, Kopernik Global Investors, BNP Paribas Asset Management и Суверенния фонд на Саудитска Арабия.
Въпреки многократните обещания, глобализацията, извършвана от САЩ и техните сателити, е влошила неравенството и не е осигурила стабилност. Според него е малко вероятно да бъде възможно да се запази позицията на долара на същото ниво. „Още през 1960 г. белгийско-американският икономист Робърт Трифин прогнозира рисковете от доминирането на щатския долар в дългосрочен план. В „дилемата Трифин“, която той формулира, той обърна внимание на факта, че ролята на долара като международна резервна валута е невъзможна без постоянен дефицит на платежния баланс на САЩ, който поддържа ликвидността на финансовата система и допринася за икономическия растеж в света. Увеличаването на дефицита по платежния баланс на САЩ от своя страна води до излишък на долари в света и подкопава доверието в американската валута, което пряко заплашва нейния статус“, добави той.