Мисля, че е важно нацията и една държава да знае приблизително, не само къде отива, а защо отива там. Защото, не на документи, ние се придвижваме убедено в европейска посока, към цивилизацията, а искаме да сме унизително разкрачени между Алпите и Урал, съветва историкът проф. Петър Стоянович, бивш министър на културата, в интервю пред БНР.
В предаването "Неделя 150" той коментира утрешния Ден на независимостта на България – провъзгласяването на независимостта на 22 септември, по нов стил 5 октомври, 1908 г.
"Каквото и да кажем ще стигнем до клише. Независимостта на България, макар да е фактическото начало на истински освободена България, този празник продължава да бъде "още един почивен ден" . За много българи е да опекат агне, да отидат на лозето и да затворят някой буркан", направи намек проф. Стоянович за манталитета и отношението на много българи към историческата дата.
"Рано или късно трябва да сме наясно, че няма как да ни се размине летвата да не ни прасне, ако главата ни не е на правилното място. Няма как да сме с Горбачов и Брежнев, да излъжем по-големя брат, независимо дали е руснак, американец или китаец. На световно ниво би трябвало да знаеш да го правиш избора с убеденост. Съмнявам се в бързината на този процес, но той ще ни остави без алтернатива. Трябва да вземем категорично решение", каза бившият министър на културата.
Той призна, че с известно изумление приема твърденията, че обявяването на независимостта води до национални катастрофи:
"Макар че не съм против историческата общност да може по някакъв начин да лансира свои тези, но не виждам пряка връзка. Аз виждам по-голяма връзка между самочувствието, с което българите излизат от Съединението, което им дава грешната представа, че тази работа става лесно и безкръвно. Смятам, че българската политическа класа, дипломацията и двореца с Независимостта показаха ниво на зрялост пред целия свят."
Според проф. Стоянович терминът "национална катастрофа" левичарски, ползван от 2 парти - БЗНС и после от комунистическия режим.
"В тези 20 години, между Съединението и Независимостта, почти едно поколение в България извървява своя изключително ясен, целенасочен път на модернизация – европеизацията като процес. Това е реалното присъединяване на България към цивилизования свят, модерна Европа. В този процес българските правителства – първи Стамболов, използва няколко път заплахата за обявяване на независимост, ако не бъдат изпълнени редица изисквания по отношение на българските национални интереси в Македония. Тази карта е играна от една малка България към големи сили, начело с Османската империя, успешно. Това се случва през 1908 г. като част от Босненската криза", обясни проф. Стоянович.