Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) да наложи частично вето върху удължителния закон за бюджета за 2025 г. По-конкретно: бизнесът настоява държавният глава да върне частта от ЗСПИР, в която се индексират заплатите в бюджетния сектор с инфлацията към 31 декември.
Предложението беше направено от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и подкрепено от останалите парламентарни групи.
Ще подкрепим предложението на Асен Василев, осъзнавайки всички рискове, до които то води на практика по отношение на публичните финанси на страната", заяви Деница Сачева от ГЕРБ преди приемането на предложението.
Тошко Йорданов от ИТН тогава също заяви, че парламентарната група ще го приеме, въпреки че е незаконно.
С ясно съзнание каква глупост предлага, ние ще го подкрепим, защото популизмът, който върви навън, е нечовешки и никой не мисли за майките и децата", каза той по време на брифинг.
Сега четирите бизнес организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП – посочват, че поправката е неконституционносъобразна и нарушава правата на българските граждани.
Разчитаме на експертите в двете институции (те изпращат позицията си и до Омбудсмана – бел. ред.) да задълбочат анализа на неконституционносъобразността, тъй като приемаме за възможно да се открият и допълнителни аргументи в тази посока. Институциите и социалните партньори не трябва да допускат популизма в предизборна обстановка да застрашат финансовата стабилност и конституционните устои на финансовото управление на държавата, тъй като веднъж създадени, тези опасни прецеденти доказано се преповтарят, но във все по-големи и по-опасни мащаби“, пише в позицията на бизнеса.
Там се обяснява, че Законът за публичните финанси урежда т.н. удължителен бюджет да не поема допълнителни разходи и съответно дългове за сметка на собствеността и доходите на българските граждани до възстановяването на доверието, отговорността и приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г.
Процесната разпоредба (на чл. 3, ал.2) е в противоречие с редица норми на ЗПФ. Това се явява и пряко нарушение на разпоредбите на Закона за нормативните актове (ЗНА), който определя, че „законът е нормативен акт, който урежда… въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите на един или няколко института на правото или техни подразделения“ (чл. 3, ал. 1 от ЗНА). ЗПФ представлява устройствен закон, който урежда стриктно принципите, правилата и структурата на държавния бюджет и бюджетните отношения. В този смисъл годишните държавни бюджети, включително тези на ДОО и НЗОК, се съставят и изпълняват в съответствие с неговите разпоредби.
Приемайки законодателство в нарушение на чл. 87 от ЗПФ, което е безспорно, законодателят е действал не само в противоречие с основните правила на закона, но и в нарушение на конституционния принцип на върховенството на закона, правовата държава и дори принципа на народния суверенитет. Излизайки от обхвата на определената от чл. 87 рамка, въпросната норма излиза и от временния и извънреден режим на тази разпоредба. А това превръща изключението в правило, което е в състояние да суспендира останалото законодателство, свързано с тези обществени отношения.
Конституционният съд с Решение № 6 от 2001 г. по конституционно дело № 17/2000 г. приема, че изпълнението на държавния бюджет е управленска функция, възложена на Министерския съвет с основния закон, което означава, че правителството действа в съответствие със ЗДБ. Изпълнението на бюджета се изразява във финансирането на предвидените разходи, трансфери и субсидии. Ежегодните бюджетни закони „в разходната си част съдържат разпоредби, с които се овластяват държавните органи да извършват необходимите им разходи на държавни парични средства до определен размер (Решение № 17 от 3 октомври 1995 г. по к. д. № 13/1995 г.)
Тази практика на КС, съдържаща се и в други негови актове, подчертава временният, извънреден и строго рестриктивен характер на т. нар. „удължителни“ бюджетни закони, който в случая е грубо нарушен чрез приемането на процесната разпоредба.
Вероятно от предизборен популизъм и със ситуационно мнозинство, Народното събрание добави еднократна индексация на работещите в бюджетния сектор (чиито заплати вече бяха индексирани за тази година с най-висок темп в ЕС) с натрупаната годишна инфлация, която в зависимост от тълкуването и потенциално повторното удължаване може да натрупа между 0.5 и 1 млрд. лв. нов държавен дълг, за какъвто няма основание и служебното правителство няма да е оправомощено“, се посочва в позицията.
Работодателите са на мнение, че подобни решения не трябва да се вземат от отиващ си парламент при липса на парламентарно мнозинство, а от ясно мнозинство, което е излъчило стабилно правителство. „Отговорността за такива решения в предизборна ситуация остава неясна и размита, а всяко политическо лице иска да получи подкрепа от повече избиратели въз основа на допълнителни привилегии за тях в бюджета, без това да отчита финансова дисциплина и отговорност, а единствено политически популизъм.“
Приетата с внушителното мнозинство от 183 народни представители норма на чл. 3, ал. 2 от ЗСПИР създава опасен правен прецедент на волунтаристично и неконституционносъобразно приемане на законодателство от Народното събрание, което буди сериозна тревога за правовия ред и върховенството на правото в държавата, както и за стабилността на публичните финанси и управлението на дефицита и държавния дълг в средносрочен и дългосрочен план.
Източник: economic.bg