Ехото от протестите, с които България изпрати 2025 година, отстраняването на Мария Цънцарова и появата на Бойко Борисов в интервю при Явор Дачков, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мартин Атанасов, създател на проекта "Черната писта".
Какво остана от протестите
"Имаме едно затишие със сигурност, което всички виждаме. Нямаме вече тези ежедневни излизания на основните представители на модела, срещу които бяха най-големите протести. Нямаме толкова видното натрапване ежедневно на Пеевски и Борисов. Но поне според мен това ще е затишие пред буря.
Енергията на протестите не е изчезнала със сигурност, но празниците, времето със семейството, спокойствието със сигурност са понамалили напрежението във всеки един от нас, което беше просто неминуемо.
А иначе, протестите според мен бяха срещу модела, по който се управлява държавата в момента. Този модел се олицетворява от дуото Борисов - Пеевски, но не е само той. Под този модел има една администрация, която е в хиляди. Която прави тази дребна корупция и всъщност постига тези резултати нагоре по етажите, заради които нашата държава е на най-ниските нива в повечето класации в Европейския съюз, вече и в Еврозоната.
Тоест, тук не говорим просто за едни огромни кражби от страна на Пеевски. Да, те ги има. Имаме много журналистически разследвания, които ги доказват. Но имаме надолу по етажите много по-голяма корупция на местно ниво в различните региони. Имаме в различните министерства, в различните дирекции. Тоест, този протест беше срещу модел и срещу всички тези хора, които крадат – по-малко, по-много и така нататък."
Как да се промени моделът
"Промяната на този модел е, както се казва малко метафорично, "мисия невъзможна", но няма накъде иначе – ако не го променим, ще продължим да си седим на дъното. В момента не виждам една сила, за която категорично да кажа, че на 110% е най-добрата алтернатива или може да промени модела. Аз съм на 18 години и това ще са първите парламентарни избори, на които официално ще гласувам. Аз поне ще избирам най-малкото зло. По-добре, отколкото да не отида да гласувам и всъщност отново някой да реши вместо мен."
Един пример за вид корупция
"Когато аз си счупя ръка, защото съм паднал на леда и отида в някоя болница, може да се обзаложим на какво ще се натъкна. На чакане, на опашки, на доплащане. Не дай си Боже, ако бъда хоспитализиран, вероятно ще ми напишат още 3-4-5 изследвания, просто за да си вземат едни пари в болницата. Това е най-простичкият пример за корупция. Здравеопазването е нещо, което пази живота ни – най-ценното нещо на гражданите, фактически на държавата.
Така че всъщност аз това виждам от този модел и затова не искам този модел. Да, той може да работи прекрасно, може да постига по някакъв начин едни резултати, в които да се тупаме в гърдите – да, в Шенген, еврозоната, всичко е "вързано с мен". Но на мен не ми харесва състоянието, в което е държавата в момента. И то не е такова заради последните 4 години, както се опитват всички да го извъртят.
Така че тази промяна на целия модел не става лесно. Първото, което трябва да кажем, поне според мен – то се случва с едно мнозинство, макар и коалиционно, например на изборите – от над 121 депутати. Не става с малцинство, не става с кабинет на малцинството, с плаващи мнозинства, със "сглобки", странни конфигурации и т.н. Това е просто неработещо нещо. Говорим за едно бъдещо управление, което да има своите принципи и експерти, които да вземат позициите. Не хора, които просто са назначени, защото са нечии членове. Говорим за експерти, които знаят и имат смелост. Така че трябва всички ние повсеместно по някакъв начин да се включим, да сме активни."
Дали младите сега трябва да си направят партия
"Аз не считам за нормално млади хора на по 17, 19, 20… хайде 25 години да трябва да си направят партия, да влязат в Народното събрание и ние да трябва да определяме приоритетите на държавата, как да работи тя. Нямаме житейски опит. Нямаме знанията. Разбираемо е да ги нямаме. Стигаме до момента, в който ние сме идеалисти, които се сблъскват със стената на реалността. Чисто и просто, защото до момента сме били още малки – излизаме от училище и се занимаваме с политика.
Аз затова съм не против, но не смятам, че тази идея трябва сега да се случи – "младите да си направим партия". Считам обаче, че тази енергия категорично трябва да бъде канализирана. Да не се загуби тази настървена по коленете от протестите. Да не изчезне, да отиде в канала. Освен, разбира се, на избори да се покаже."
Кой да запази енергията
"Ние. Младите трябва да си подредим къщичката при нас, както се казва. И да се опитаме да създадем така нареченото гражданско общество, за което толкова се борят всички. Говорим за инициативи – и национални, и по места – такива, в които се събираме, говорим си, хора от различни балони. Това минава чрез истинско гражданско общество, ако така мога да го повторя. Мога да издам, че текат такива процеси. Със сигурност нашите слушатели могат да очакват нещо съвсем скоро. Надявам се да бъдем свидетели още следващия месец, може би, на такъв тип инициатива. Защото няма как без тях. Ако оставим всичко както си е било по-старому, може да излезем пак на площадите – вероятно след една-две години."
Ордена на Феникса
"Орденът, както и в Хари Потър, е изправен пред много-много предизвикателства изобщо през самото му съществуване. Важното е обаче, че накрая доброто побеждава злото. Както е в книгите, така си мисля и за истинския свят.
Така че не бива да се отказват всички хора и разследващи журналисти, които се борят с неправдата, с неистината, с несправедливостта. И трябва да знаят, че всъщност много хора стоим зад тях и ги подкрепяме. И всъщност тяхната работа е много-много ценна за това, което всички искаме и наричаме "светло бъдеще". Така че да не се отказва Орденът на Феникса, да продължава – и се надявам все повече хора да му помагат и да се включваме към него."
Публикация на Росица МИХОВА