"Днес пак запалих цигара. Буцата в гърлото стана още по-голяма", написа във "Фейсбук" Николай Попов, бащата на загиналата през 2025 година Сияна, след като новината за поредното дете, убито от ТИР, обиколи страната. Инцидентът стана около полунощ на 26 януари 2026 година в Прохода на Републиката, където турски камион размаза лек автомобил и отне живота на 9-годишно момиче.
Николай Попов, който се превърна в символ на борбата срещу войната по пътищата, атакува остро начина, по който се съобщават подобни трагедии. Според него информацията се поднася "все едно се чете цената на доматите в магазина". Той е категоричен, че никой няма шанс срещу "стоманената преса" на камионите, а държавата остава безучастна.
Попов обвинява пряко управляващите и опозицията в пълно нехайство.
"Системата е важна. Докато политиците владеят съдебната система, винаги ще е така. Ще загиват децата ни", предупреждава опечаленият баща, цитиран от социалните мрежи. Той твърди, че чуждите шофьори убиват "на воля", защото знаят, че в България липсва ефективен контрол.
В емоционалния си пост Николай Попов разкрива, че е бил атакуван и наричан последователно "гербаджия", "комунист" и агент на Държавна сигурност. Той подчертава, че нито една политическа партия не е застанала зад неговата кауза, а вместо подкрепа получава "помия и тролове". По думите му, управлението е в ръцете на хора, които не ги е грижа за почернените семейства, докато техните собствени деца са в безопасност в чужбина.
Ето и цялата публикация:
Не пуша цигари.
Когато загубих Сияна – пропуших.
После, с воля, отказах този порок.
До днес.
Днес пак запалих цигара.
Буцата в гърлото стана още по-голяма.
Ставам рано. Ако изобщо спя.
Паля свещ на Сияна и чувам от екрана жена с равен глас да отсича:
„ТИР уби дете в Прохода на Републиката.“
Толкова безразлично.
Все едно чете цената на доматите в магазина.
Сякаш нещо напълно нормално се е случило.
Просто поредното дете.
Поредното семейство.
Никой няма шанс срещу огромните камиони.
Никакви защити не могат да ви спасят, когато попаднете под камион.
Това е гилотина. Преса от стомана.
Същото е и отношението на държавата.
Децата на управниците са живи.
Повечето дори не са в България.
За тях кризата след смъртта на Сияна приключи.
Аз продължавам да се боря с продънената държава.
Те дори не си вдигат телефона.
Нито управляващите, в лицето на премиера,
нито измислената опозиция, която се интересува единствено
кой да сложи за шеф на ВКС и за главен прокурор.
Разберете го – имената нямат значение. Системата е важна.
Докато политиците владеят съдебната система, винаги ще е така.
Ще загиват децата ни.
Чуждите шофьори ще знаят, че тук могат да убиват на воля.
Да карат както си искат.
Защото няма контрол.
Всичко е прогнило и продънено.
Червеите вече ядат и децата ни.
Майките ни. Бащите ни.
И на никого не му пука.
Никой, който живее добре в кочината, не го е грижа.
Никой, който живее добре, не иска да се изцапа.
Понеже ме изкараха ту „виден гербаджия“,
после „от ПП–ДБ“,
после комунист,
че даже и от ДС –
въпреки че, когато закриха ДС, съм бил на 6 години…
Искам да ви попитам нещо просто:
чухте ли поне една скапана партия да каже
„Ние подкрепяме Николай Попов в неговата кауза“?
Не. Разбира се.
Вместо това – тролове, статии, помия.
Искам да видите какви хора ни управляват
и добре да помислите
дали искате – да не дава Господ –
да сте на моето място.
Това искам-никой, никога повече да не бъде на моето място….стига.