Напрежение назрява между министъра на образованието и науката в оставка Красимир Вълчев, синдикалните организации на КНСБ-ВОН и КТ „Подкрепа“ и ръководствата на висшите училища, обединени в Съвета на ректорите. Поводът е проект за национален браншови трудов договор в областта на висшето образование, който чрез разпоредбите си заобикаля договореното между представителните работодателски организации и правителството спиране на прилагането на правилата, заложени в отраслови закони, вкл. и Закона за висшето образование за автоматично индексиране на заплатите в сектора.
В позиция на Съвета на ректорите, разпространена чрез БТА те остро възразяват срещу проекта, който се оказва, че се договаря не чрез тях като легитимен изразител на интересите на висшите училища, а чрез създаденото през месец декември миналата година алтернативно Сдружение на държавните висши училища, ръководено от ректора на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев.
То стана известно с участието си в среща с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, като на нея председателката на КНСБ-ВОН Лиляна Вълчева в присъствието на министъра на образованието и науката публично връчи дипломи, плакети и икони на Борисов с благодарности „за провежданите от него политики в областта на висшето образование и оказаната през годните подкрепа“.
В становището си ректорите изразяват притеснение от заобикалянето си като официален орган и определят представения проект на колективен трудов договор като „обществено непредставителен и социално нелегитимен“.
Фактът, че той се официализира в последните дни преди назначаването на нов служебен министър на образованието и науката според тях е „необосновано прибързано действие, което видимо цели обвързване на следващо политическо ръководство на министерството с акт, пораждащ дългосрочни правни и финансови последици.“
Допълнително те изтъкват противоречието на представения проект с Кодекса на труда и базови принципи на трудовото право, поради липсата на качеството представителна разотодателска организация на ръководеното от ректора на Софийския университет сдружение, което „обединява обаче едва част от държавните висши училища у нас и няма никаква представителност по отношение на частните висши училища, към дейността на които този проектодоговор има също важно отношение.“
По същество ректорите възразяват че договорът се предлага „в условието на действието на удължен бюджет от миналата година и неясна рамка на бюджета за 2026 г. Видно от съдържанието му, заложените в него параметри дублират тези в чл. 92 ЗВО, които обаче национално представителните работодателски организации КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ обявиха, че се нуждаят от преоценка.“
Те изразяват притеснението си „че бюджетът на държавните висши училища заедно с бюджета на БАН през 2025 г. не достигна регламентираните от закона 0,9% от БВП. Всичко това, в условията на месечни бюджети на държавните висши училища от една дванадесета от миналогодишния бюджет, допълнително затруднява изпълнението на посочените в проектодокумента финансови ангажименти на висшите училища по отношение трудовите възнаграждения като съответен процент от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца.“
Съветът на ректорите намира противоречие и в обстоятелството, че в проектодоговора „законовите разпоредби се разширяват и се предлага фиксиране на добавката за придобит трудов стаж и професионален опит за цялата система (включително и за частните университети) да стане 1,3% (при определен в КТ и НСОРЗ минимален размер от 0,6%). Това е клауза в пълен противовес със заявяваните многократно намерения на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, в последните десет години, за премахване на наречения от самия него „рентиерски“ елемент при формиране на трудовите възнаграждения на членовете на академичния състав. През годините в подписаните от някои висши училища програми за финансово оздравяване, ректорите им са приемали изричното условие този елемент в структурата на работната заплата да бъде редуциран. Същото важи и по отношение и националното фиксиране на допълнителното трудово възнаграждение за притежавана ОНС „доктор“ и научна степен „доктор на науките“ - съответно на на 300 и 500 евро. Това, разбира се, би била чудесна идея, ако предоставяното от страна на държавата финансиране към висшите училища обаче го позволява.“
Последователна политика на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев е да съставя бюджетите по обратен ред – като първо законово фиксира разходите за трудови възнаграждения, които са най-големия дял в разходната му част и едва впоследствие с подзаконови правила коригира приходите, съобразно утвърдени от ведомството формули и коефициенти.
Ръководителите на висшите училища обаче се обединяват около тезата, че „тази политика на управляващите от 2020 г. насам е била обект на последователна критика и несъгласие на Съвета на ректорите, който ясно и публично е изразявал своите притеснения за липсата на устойчивост и предвидимост на подобна стратегия.“