След 44 години чакане и три провалени обществени поръчки, мащабната реставрация на Паметника на свободата на връх Шипка отново се отлага. Въпреки че държавата вече избра фирма-изпълнител за проекта на стойност 14 милиона лева, липсата на редовен кабинет и приет държавен бюджет за 2026 година изместват старта на строителните дейности най-рано за лятото или есента.
Процедурите по избор на строител се проточиха близо три години, като до края на 2025 година пропаднаха два конкурса. Едва при третия опит беше подписан договор с великотърновска компания, но в момента тече нова обществена поръчка – за избор на фирма, която ще осъществява строителния надзор. Офертите за нея се събират до 18 март, след което експертна комисия ще обяви окончателния победител.
„Кандидатите не отговаряха на изискванията и не бяха на съответното ниво“, обясни Чавдар Ангелов, директор на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, цитиран от Dir.bg. Според него желаещите да ремонтират монумента са отпадали още на етап техническо оценяване.
Дори процедурата за надзор да приключи успешно в началото на април, предстоящите предсрочни парламентарни избори на 19 април блокират процеса финансово. В удължителния държавен закон, внесен от служебното правителство, не са заложени целеви средства за реставрацията, тъй като към момента на неговото съставяне все още нямаше избран изпълнител. Финансирането може да бъде осигурено и гласувано едва след конституирането на редовно правителство.
Успоредно с очакваното външно укрепване на историческия градеж от доломит, екипът на музея вече финализира концепцията за напълно нов дизайн на постоянната експозиция. Проектът е получил пълно финансиране от Министерството на културата и предвижда връщане към автентичния вътрешен вид на паметника с открити каменни блокове, които да подчертаят суровия му аскетичен облик.
Новата изложба ще бъде разгърната върху шест от общо осемте етажа на съоръжението. Тя ще се фокусира задълбочено върху защитата на Шипченския проход по време на Руско-турската война и създаването на Българското опълчение. За да се гарантира опазването им от влагата, най-ценните артефакти, включително копието на Самарското знаме, ще бъдат експонирани в специални климатизирани витрини, а друга част ще бъде представена под формата на дигитални изображения.
Първият етаж, където е разположена Костницата, ще бъде архитектурно адаптиран за хора с двигателни проблеми. Чрез добавен интерактивен дигитален екран те ще имат пълен достъп до визуалната информация от по-горните нива на кулата. Цялата историческа експозиция ще се предлага с аудиогид на няколко езика.
До началото на същинските консервационни дейности паметникът остава напълно отворен за посетители. Надеждите на музейните работници са държавните институции да ускорят бюрократичния процес, за да може символът на българската свобода да посрещне достойно 150-ата годишнина от Освобождението след две години.