Колко пари отделяме за здравето си и защо най-много трябва да плащаме за лекарства? Толкова ли сме болни или кранчето в сектора не е затегнато достатъчно? Темата коментира в предаването „Пресечна точка” по Нова телевизия здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика.
„България е на едно от последните места в Европейския съюз по процент от брутния вътрешен продукт, който се заделя за здравеопазване“, подчерта той по отношение на нарастващите разходи за лекарства и финансовото състояние на здравната система.
По думите му страната отделя около 5% от БВП за публично здравеопазване, докато средното ниво в Европа е между 8% и 9%. Общото финансиране достига около 8,5% от БВП, като разликата идва директно от джоба на домакинствата.
„На първо място сме обаче в Европейския съюз по доплащане от джоба на гражданите. Около 36% от разходите в системата са директни плащания от гражданите“, посочи Шарков. Той подчерта, че тази тежест продължава да расте през последните години на фона на световната икономическа нестабилност, породена от COVID пандемията, войната в Украйна и напрежението в Близкия изток.
Според него допълнително влияние оказва и политиката на САЩ по отношение на митата и търговските конфликти. „Американската администрация иска да намали цените на лекарствата в САЩ, а там пазарът е нерегулиран. Това означава, че по веригата на доставки и предлагане този натиск трябва да бъде компенсиран някъде другаде“, обясни той.
Шарков отбеляза, че Европа остава вторият голям пазар за фармацевтичните компании, но цените са строго регулирани. „Рано или късно Европа ще бъде поставена пред въпроса дали е готова да плаща за иновациите цената, която те струват, или ще се откаже от част от достъпа до тях за сметка на американския пазар, който е по-изгоден за фармацевтичните компании“, каза още експертът.
По темата за инфлацията той посочи, че при лекарствата поскъпването остава значително по-ниско в сравнение с общата инфлация. „Общата инфлация е около 6%, докато при лекарствата увеличението е едва 1,7%. Това се дължи на строгата регулация в рамките на Европейския съюз“, обясни Шарков.
Той припомни, че България прилага външно референтно ценообразуване, при което цените се сравняват с тези в 10 европейски държави, а най-ниската стойност става максимална продажна цена у нас. Освен това съществува и вътрешно рефериране между лекарства с една и съща молекула.
Лекарствата са сред най-регулираните продукти на българския пазар. Цените са публични и могат да бъдат проверени от всеки гражданин“, подчерта той. Шарков посъветва хората да използват мобилното приложение „Лекарство - цена“, чрез което може да се провери максималната продажна цена на даден медикамент.