Трябва ли чиновниците да започнат да плащат осигуровките си като всички останали? Време ли е пенсионерите в администрацията да освободят място за по-младите? Има ли смелост държавата наистина да съкрати 10% от собствената си администрация? Темата коментираха в „Тази сутрин“ икономистите Ваня Григорова и Михаил Кръстев и с финансиста Левон Хампарцумян.
Днес се очаква окончателно да бъде прието в парламента за вдигането на тавана на дълга с 3,8 милиарда евро. Има спор, включително и в опозицията, за това какъв трябва да е таванът. От ГЕРБ казват – твърде малко, от „Продължаваме промяната“ – твърде много.
„Истината е, че имаме сериозен дефицит и той не може да се компенсира без заем в момента. Но дългосрочно трябва да се предприемат мерки за неговото намаляване. Например осигуряването в частните пенсионни фондове да не е задължително, защото там отиват около 3 милиарда лева годишно. Половината от този заем нямаше да се наложи да го вземем, ако едни частни пенсионни фондове не прибираха по силата на закон едни средства от работещите български граждани, без да дадат никаква гаранция за пенсиите, които след това ще изплащат“, коментира Ваня Григорова.
"Второ – премахване на максималния осигурителен доход. Това би донесло още около 5 милиарда лева годишно в бюджета. Това са смели мерки, които могат да балансират системата", посочи тя.
Григорова припомни, че вече има процедура по свръхдефицит срещу България и че ще последици, включително финансови санкции, ако не се изпълнят препоръките.
"Защото влизането в еврозоната, както господин Хампарцумян ни го представяше като влизане в Клуба на богатите, но не довършваше с това, че ние влизаме там като прислужници, а всъщност на нас ни коства изключително много и ние виждаме, че още преди тази година да е завършила, те започват процедура. Това е предварително. Тоест те дори не изчакват годината да свърши и да видят реално какъв ще бъде дефицитът, налагат предварително процедура. И това е всъщност загубата на суверенитет. Не липсата на лева, това, което често се коментираше. Загубата на суверенитета е от това, че вече ти предписват какво да правиш, включително могат да ти напишат и бюджет. И тогава защо избираме ние правителството", заяви Ваня Григорова.
"Когато говорим за Европейския съюз с „те“ - не е "те", а "ние", защото ние сме част от Европейския съюз, пълноправен член. Това, че може би не пращаме най-добрите си хора във Франкфурт, Брюксел и т.н., е друг въпрос. Сега какво да направя, че госпожа Григорова не се чувства като в клуба - просто трябва по-често да отиде там, да види за какво става дума", заяви Левон Хампарцумян.
"Той е банкер и е богат. Той е изключително богат. Аз няма как да се чувствам част от неговия клуб", посочи Григорова, на което финансисът отговори, че е работил пет години в Кремиковци и знае две и двеста.
"Проблемът през последните години не е в приходната част. Приходите са рекордни стойности, включително и тази година. Проблемът са разходите. Проблемът е счупените модели на автоматизация. Проблемът е счупеното швейцарско правило, което беше нарушено в предходните години, а сега се борим да остане. Когато спазваме правилата, трябва да ги спазваме и в двете посоки. Ние имаме проблем в разходната част. И глобата, която излиза около 60 милиона евро, която би ни наложила Европейската комисия, ние плащаме много по-голяма цена от това, че предстои емитиране на нови дългови емисии, които ще бъдат при по-неизгодни условия, тъй като, когато емитираме дълг, ние излизаме на международните пазари и търсим инвеститорски интерес", заяви икономистът Михил Кръстев.
"А когато имаме държава в свръхдефицит, интересът на инвеститорите е един и премията, която те изискват, е една. Лихвите могат да стигнат на годишна база до над 300 милиона евро заради това, че сме държава в свръхдефицит и когато излизаме на международните пазари, самите инвеститори искат по-изгодни за тях условия и по-неизгодни за държавата", посочи той.
"Би трябвало да престанем да използваме икономическото състояние на държавата за пропаганда или персонални политически придобивки и да започнем да се отнасяме професионално към това нещо. Защото има дисбаланси, има неща, които трябва да се оправят, това никога няма да свърши. Не е въпрос да напишем 10 точки, които ако изпълним, ще цъфнем и ще вържем, а да си използваме преимуществата и да вървим напред", отбеляза Левон Хампарцумян.
Според Ваня Григорова има тежко нарушена справедливост и държавните служители не са облагодетелствани. По думите ѝ те искат да плащат осигуровки.
"Категорично невярно е, че заплатата в обществения сектор е по-висока от тази в частния", заяви тя.
„Държавни служители не са публичният сектор. Тоест, когато си представим, че ще започне да се внасят нови осигуровки, те не са на тези 700 000 души. Те са на много по-малко хора“, посочи Михаил Кръстев.