Организирането на престъпни банди не е феномен на ромските махали, а на всички места по света, където има концентрация на бедност, безработица, ниско образование и липса на заетост.
Това каза в предаването "РадиоТочка" социологът и антрополог доц. Алексей Пампоров от БАН и посочи като типичен пример фавелите в Рио де Жанейро, в които не смее да влезе дори полиция, а такива зони има и до пристанището в Хамбург, в северната част на Париж, в северната част на Марсилия и др.
"От гледна точка на самата общност, те не винаги са непременно лоши. В самата общност те помагат и правят някакви неща за нея. Това е един от механизмите, чрез които пък общността започва да ги защитава, крие ги, възползва се от тях, тъй като, когато има липса на пари в дадена общност, а някой разполага, стават зависими от него. По този начин те започват да упражняват власт - създават организация, имат пари, постепенно през социалните мрежи си изграждат харизма".
Когато няма алтернатива за интегриране на пазара на труда на младежите, които са отпаднали рано от училище и не владеят достатъчно добре български език, от другата страна е примамливият лек живот, коментира той.
"От години е ясно в кварталите, където пред панелни блокове има паркирани скъпи коли. Когато някой е декларирал, че е безработен, а кара Порше, няма какво прокуратурата да чака. В другите държави по света има механизъм и той е ясен - не можеш да живееш по начин, който не ти го позволява заплатата. Лошото е, че ние тук виждаме прокурори, следователи, полицаи, които виждаме в социалните мрежи, че демонстрират стандарт, който не би трябвало да могат да си позволят със заплатите, които получават. И възниква въпросът как така всички сме слепи за незаконно забогателите. Има регистрация на автомобилите в МВР и на всеки автомобил се знае кой му е собственик", посочи доц. Пампоров.
Големият проблем е, че в този тип банди, освен тези, които са от зоните на бедност, участват понякога синове на политици, прокурори, полицаи, коментира той:
"И там вече започва едно пазене, за да си спасим детето. Те си жертват понякога кариерата, за да се спаси детето. Това също пречи на органите на реда да си вършат работата. Затова в случая с катастрофата на "Челопешко шосе" чак тогава се разбра и за 48 часа изловиха близо 50 души".
Според него в случая с т.нар. "Калашници" има риск, за да имат успех, прокурорите да се съгласят на споразумение, което води до бързи, но ниски присъди:
"А това рефлектира върху жертвите, които отказват да свидетелстват, обезверява ги и продължава да поддържа мрежите. Това е нещо, което трябва да преосмислим. Да, хубаво е да се постигат присъди, но когато заради споразумението присъдата е 2 г. и той за добро поведение излиза след 1 г., това оставя хората в риск - особено ако са свидетелствали. Предстои да видим как ще завърши случаят с т.нар. "Калашници".