Проектобюджетът за 2026 година не е бюджетът, който обществото очакваше, а бюджетът, който реалността налага. Това заяви в студиото на "Денят започва с Георги Любенов" вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, цитиран от novini.bg. Донев подчерта, че основните политики на настоящото управление ще намерят отражение едва в бюджета за 2027 година
"Хората очакваха и все още очакват съвсем друг, по-радикален бюджет – бюджет, който да върне нормалността в държавните финанси. Но трябва да си дадем сметка, че сме в края на юни. Този бюджет не започва от 27 юни или от 1 юли, а се изпълнява още от 1 януари. До 7 май страната беше управлявана от две различни правителства, които освен че изпълняваха удължителния закон за бюджета, взеха и решения, натоварили бюджета с над 1,1 млрд. евро допълнителни разходи. Всичко това трябва да бъде платено през бюджета за 2026 година", поясни Донев.
Според него най-важната отложена реформа е тази в държавната администрация:
"На България ѝ е необходима сериозна административна реформа. Тя трябва да бъде извършена смело и да отчете всички промени, които настъпиха през годините – дигитализацията, електронното управление, необходимостта от по-малко дублиращи се структури. След функционален анализ ще стане ясно кои администрации могат да бъдат обединени, кои услуги могат да бъдат централизирани и дигитализирани, така че гражданите и бизнесът да получават по-качествено обслужване с по-малко административна тежест."
Финансовият министър защити решението държавните служители постепенно да започнат сами да плащат личните си осигуровки, като увери, че това няма да намали нетните им възнаграждения:
"Максималният осигурителен доход се увеличава минимално, но срещу това хората ще получат по-високи обезщетения и по-високи бъдещи пенсии. По отношение на държавните служители – нетните им доходи няма да се променят. Те няма да загубят нищо. Напротив – ще плащат по-нисък данък върху доходите, ще получават по-високи обезщетения и в дългосрочен план ще бъдат поставени при същите правила като всички останали работещи."
Той отхвърли тезата, че мярката е идеологически мотивирана:
"Не бих казал дали това е лява или дясна политика. Това е справедлива мярка. Когато преди години държавата започна да плаща осигуровките на държавните служители, техните възнаграждения бяха намалени. Сега, след като обществото настоява те да плащат личните си осигуровки като всички останали, е справедливо възнагражденията им да бъдат увеличени така, че нетният им доход да остане непроменен."
Донев съобщи, че кабинетът ще въведе таван на възнагражденията в публичните предприятия:
"Ограничението ще важи за почти всички публични предприятия, в които държавата има над 50% участие. Не е нормално всяка година да говорим за безводие, за неподменени водопроводи и тежко състояние на ВиК дружествата, а същевременно ръководствата им да получават несъразмерно високи възнаграждения. Същото важи и за държавните горски предприятия. Заплатите трябва да бъдат обвързани с резултатите."
"Да свием дефицита още по-рязко би означавало директен удар върху икономиката. Затова търсим баланс – държавните финанси постепенно да се върнат към устойчивост, без да бъде задушен икономическият растеж. Именно чрез по-висок растеж очакваме и повече приходи в бюджета."