Адвокат Александър Кашъмов от програмата „Достъп до информация“, изнесе данни от оповестената информация за това колко струва охраната на Делян Пеевски от НСО в студиото на „Здравей, България“, след като тази информация беше извоювана по съдебен път.
По думите му данните обхващат 10-месечен период - от януари до октомври 2025 г., тъй като заявлението е подадено през ноември и счетоводството към онзи момент е можело да даде информация само за предходните 10 месеца.
Заявлението е подадено от гражданина Стойчо Стойчев от Добрич, а от програма „Достъп до информация“ са му оказали правна помощ. Кашъмов подчерта, че организацията често подпомага граждани, журналисти и неправителствени организации в дела за достъп до обществена информация.
По думите му НСО първоначално е твърдяла, че тази информация представлява държавна тайна. По време на съдебното заседание станало ясно дори, че наименованията на отделите в службата също се третират като тайна и затова вместо „Счетоводство“ или „Човешки ресурси“ се използват обозначения като 04, 05 и 06.
Общата цена на охраната на Делян Пеевски за посочения период е 226 680 лева, заяви Кашъмов. По негови изчисления това се равнява на около 210 минимални работни заплати за миналата година, когато минималната заплата е била 1077 лева.
От тази сума над 182 000 лева са за възнаграждения и бонуси. Адвокатът уточни, че за извънреден труд в НСО не се плаща отделно, тъй като той се покрива от постоянен бонус. Има и разходи за командировки.
Кашъмов коментира, че не става напълно ясно колко души са били ангажирани с охраната. По думите му един сержант в НСО през миналата година вероятно е получавал около 3000 лева чисто, а един офицер - около 4000 лева.
Според адвоката съдебното решение е прецедент и може да послужи за следващи искания към НСО. То обаче не означава автоматично, че подобна информация от други институции ще бъде предоставяна без съдебни дела.
Юристът даде пример с младите лекари, които са поискали информация за възнагражденията на директорите на дирекции, заместник-министрите и ръководството в здравната система. По думите му те са получили данни за различни позиции от Министерството на здравеопазването, но за министрите и заместник-министрите Министерският съвет е отказал информация с аргумента, че става дума за защитени лични данни. По този казус вече е заведено дело.
„Царят дава, пъдарят не дава“, коментира Кашъмов.
Той посочи, че има два начина достъпът до информация за държавни разходи да стане реален - лесен и труден. Лесният е законодателят ясно да запише, че такава информация се публикува. Трудният е чрез съдебни прецеденти във всеки отделен случай.
По думите на Кашъмов Стойчо Стойчев възнамерява да поиска допълнителна информация - от кога Делян Пеевски е охраняван, на какво основание, по силата на какви сигнали и каква е пълната цена на охраната му. Възможно е да бъде поискано и колко е струвала охраната, осигурявана от МВР.
Адвокатът коментира и реакцията на Делян Пеевски, който след решението заяви, че информацията трябва да бъде отворена за всички. Според Кашъмов на теория народните представители могат да имат повече достъп до информация, защото контролират изпълнителната власт, но на практика и те често получават откази и се налага да водят дела.
Той заяви, че по време на делото е станало ясно, че миналата година Делян Пеевски е получил информация от НСО с цел да опровергае публични твърдения за цената на охраната си. Тази информация е била оповестена чрез пресцентъра на „ДПС - Ново начало“. По думите на Кашъмов, когато тези доказателства били представени в съда, от НСО започнали да отричат, че са давали такава информация.
„Очевидно там има по-тесни и къси канали“, коментира адвокатът.
Кашъмов подчерта, че не всяка информация за охрана може да се предоставя свободно, защото има фигури, при които е логично да бъдат охранявани – например министър-председатели и бивши премиери. В конкретния случай обаче общественият въпрос бил защо точно Делян Пеевски е охраняван, колко струва това и на базата на какви сигнали е взето решението.
Адвокатът съобщи, че само през програма „Достъп до информация“ са постъпили 139 случая на отказана информация по Закона за достъп до обществена информация. По думите му в страната реалният брой е по-голям. През 2025 г. са били подадени около 18 000 заявления, като отказите са около 4%, но често засягат много важна информация.
Кашъмов разказа и че самият Стойчев му се е обадил няколко дни след като заявлението му е било получено в НСО, защото започнала проверка на НАП във фирмата му. По думите на адвоката това се е случило през миналата есен, малко след подаването на заявлението.
„Според мен и за всеки гражданин това не е случайно“, заяви Кашъмов.
Беше поставен и въпросът за архивите на КПК и използването на специални разузнавателни средства срещу съдии. Темата беше повдигната на фона на съобщението, че Пламен Тончев е предложен за нов председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Кашъмов заяви, че проблемът със следенето и подслушването е констатиран от Европейския съд по правата на човека в Страсбург по дело, водено от него и адвокат Михаил Екимджиев от Пловдив. Решението е от началото на 2022 г., но по думите му по този въпрос „не се прави абсолютно нищо“.
Той обясни, че по документи информацията, събрана със СРС, трябва да се унищожава, ако не служи за доказване на престъпления. На практика обаче според него не е ясно дали това се случва.
Кашъмов посочи, че след закриването на КПК в началото на февруари тази година без ясни мотиви възниква сериозният въпрос къде е отишъл архивът на комисията. По думите му вече има спечелени дела по Закона за достъп до обществена информация, но наследникът на КПК - Сметната палата - отговаря, че не разполага с търсената информация. От ГДБОП също има писма, че не притежават тези материали.
„Ако ги няма в Сметната палата, ако ги няма и в ГДБОП, тогава стои големият въпрос – кой ги притежава? В частни ръце ли е? В ДАНС ли е? Или на някакво трето място?“, попита Кашъмов.
Той допусна, че част от архива може да е в ДАНС, тъй като при разформироването на КПК една част от структурата е преминала именно там. Адвокатът не изключи и възможността част от чувствителната информация формално да е унищожена, но реално да е попаднала в частни ръце.
По думите му новият председател на ДАНС трябва да даде ясен отговор къде се намира този архив, защото става дума за огромен масив информация, събиран от 2018 г. насам - от създаването на КПКОНПИ, през КПК, до последващото ѝ закриване и прехвърляне на функции към други институции.