Прогнозата, която публикувахме, показва, че през следващите години, предвид базовите ефекти и конвергенцията с останалата част от развитите икономики на Европа, нивото на доходите ще продължи да изпреварва инфлацията. Tова коментира членът на Управителния съвет на Българската народна банка Илия Лингорски в предаването „Събуди се“ по NOVA. Той уточни, че растежът на доходите в страната ще запази тази тенденция за относително по-дълъг период от време, както и през последните години.
Лингорски направи важно уточнение, че много често се бърка прогноза с предсказание. „Ние, икономистите, не предсказваме бъдещето. Прогнозите, които публикуваме, са анализи на база на възприемане на дадени условия като даденост, каква е траекторията в бъдеще, ако нещо не се промени“, посочи той.
По отношение на вътрешните фактори членът на УС на БНБ обясни, че от 2020 г. насам те са с много по-голямо значение и по-голяма тежест по отношение на изменението на ценовите равнища, отколкото външните. „От 2021 година насам расте вътрешното частно потребление. Разбира се, вътрешното частно потребление расте на база на това, че доходите растат“, допълни той.
По думите му, когато растежът на доходите е такъв и когато икономиката е чувствителна на външни шокове – най-вече по линия на факта, че страната е голям нетен вносител на енергоизточници – комбинацията от тези вътрешни шокове попада в среда, която е проинфлационна. Голяма роля за това има и фискалната политика, ако тя е проциклична. „Ако растежът на фискалните разходи и фискалната експанзия всъщност върви против цикъла, а именно че имаме фискална експанзия в условия на икономически растеж, то това подханва инфлационната среда“, отбеляза Лингорски.
Във връзка с темата за еврото и въвеждането му у нас, той заяви, че съвместно изследване на Европейската централна банка и БНБ, публикувано през февруари, показва, че ефектът от самото превалутиране върху инфлацията е 0,4%. Той допълни, че превалутирането и въвеждането на еврото нямат ефекти през последните месеци и години, тъй като в държави извън еврозоната като Румъния и Унгария също се наблюдават много високи нива на инфлация.
Лингорски подчерта, че за страната превалутирането е било голяма цел и е безспорно пример за изключително гладко и успешно излизане от паричен режим на валутен борд. По негови данни, към полугодието почти 95% от цялата циркулация на левове вече е изтеглена от обращение, а останалото количество е на стойност от порядъка на 800 милиона евро.
По въпроса за лихвите и депозитите Лингорски посочи, че депозитите са основната форма на спестяване в Европа, като във Франция и Германия над 70% от спестяванията са под формата на депозити в банковата система. В България депозитната база е от порядъка на 85% от брутния продукт.
„В условията на депозитна база, която расте по-бързо от кредитирането, естествено това, което депозантите губят, е атрактивни лихви, тъй като банките в крайна сметка не са принудени да се конкурират за техните депозити и да предлагат по-високи лихви, тъй като банките все още не могат да кредитират с такава скорост“, обясни той.
По думите му апетитът за риск в икономиката все още не догонва нивото на растежа на депозитите, поради което лихвите за депозантите продължават да бъдат ниски. Същевременно банките са получили и достъп до депозитното улеснение на ЕЦБ, което след последното повишение на лихвите носи над 2% или 2,25% безрисков доход за всички свръхрезерви, които те имат в евросистемата.