Въвеждането на забрана за провеждане на социологически изследвания в деня на изборите е напълно излишно, тъй като те не влияят на финалния резултат. Това заяви в предаването "България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС директорът на агенция "Медиана" Кольо Колев, подчертавайки, че екзитполовете служат по-скоро като защитен механизъм срещу евентуални измами.
Според Колев евентуално ограничение на проучванията в деня на вота е лишено от всякаква логика и не носи полза за изборния процес.
„Абсолютно никакво влияние няма, освен това е до голяма степен една предпазна мярка против евентуални опити за въздействия от административна страна. Представете си да кажем - ЦИК казват, че дадено лице печели с 50 на сто, а всички социологически агенции казват, че всъщност това е се случило с 30 на сто“, обяснява социологът пред медията.
По думите му подобно разминаване създава дисонанс, който държи официалните органи отговорни и гарантира, че няма да има злоупотреби. Практиката за алтернативно обявяване на междинни резултати чрез класации за книги или цени на зеленчуци също не влияе на финалния изход. Колев посочва, че в тези часове е твърде късно за промяна на обществените нагласи, а реалните тенденции се очертават едва в късния следобед.
Директорът на "Медиана" коментира и съмненията за поръчкови социологически проучвания у нас. Той е категоричен, че подобно въздействие се случва много преди отварянето на изборните секции, когато има достатъчно технологично време за промяна на общественото мнение.
„Манипулациите, тези, които влияят върху изборния процес, се правят далеч преди изборния ден. И тяхната цел е ясна - да внушат по един начин, че едни се качват, а други падат. Колкото повече наближава изборният ден, толкова по-малко се лъже, по простата причина, че тогава веднага лъжата ще блесне“, заявява Колев, съобщават от "Агенция Фокус".
Той допълва, че в повечето държави подобни изследвания са напълно свободни, а резултатите от паралелните преброявания се обявяват веднага след края на изборния ден като предварителни данни.
Относно напрежението между политическите фигури и социологическата гилдия, експертът отбелязва, че в България работят специалисти с висок професионализъм, но се срещат и такива, които демонстрират явни политически зависимости.
„И при социолозите, както навсякъде, има и свестни - такива, които са на високо професионално ниво и които малко или много държат на професионалната си съвест, и други, които така не изпълняват тези критерии. Тоест, заради една бълха да не се гори юрганът“, призовава експертът.
Социологът прави паралел с журналистическата професия, където също съществува риск от прекрачване на етичните граници.
„Ние сме такива професии, които винаги са пред изкушението, пред съблазънта да преминат границата на професионалното в нечий интерес“, обобщава Кольо Колев.