Случаят с пребития от непълнолетни до смърт мъж в Пловдив отново поставя въпроса за агресията сред децата, влиянието на виртуалната среда и пропуските на институциите. Темата остава сред най-коментираните в страната, а в социалните мрежи продължават дискусиите за това как е възможно подобно насилие да бъде извършено от непълнолетни, кой носи отговорност и защо поведението на групата не е било забелязано по-рано.
„Това, което се случи, далеч не е само български модел“. Това коментира в „Интервюто в Новините на NOVA” Георги Еленков от Национална мрежа за децата.
По думите му подобни случаи се наблюдават и в други европейски държави. Той посочи, че Националният център за безопасен интернет работи по казуси, свързани с насилие над деца онлайн и радикализация във виртуална среда, и обменя информация с различни паневропейски структури. „Никоя държава не е имунизирана срещу подобни предизвикателства и все пак ние сме особено уязвими“, твърди Еленков.
Според него причината е в редица институционални пропуски, които България не успява да адресира достатъчно ефективно. Като конкретен пример той посочи системата за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. По думите му тя е „морално остаряла и дисфункционална“ и има нужда от реформиране и модернизиране.
Еленков отбеляза, че на местно ниво има добри практики, свързани с работата на Комисиите за борба срещу противообществените прояви и обществените възпитатели, но те остават изолирани.„Нужна е системна промяна“, категоричен беше той, като припомни, че законът, който регулира тази материя - Законът за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните - е от 1958 г.
Еленков изтъкна, че отговорността не може да бъде прехвърлена единствено върху една институция или една група хора. „Като казвате „ние“, всъщност няма невинни. Всички сме ние“, заяви той.
По думите му не трябва да се стига нито до размиване на отговорността, нито до допълнително поляризиране на обществото. „Да ползваме този ужасяващ казус като повод да поговорим за необходимите секторни реформи“, призова той.
Сред проблемите той посочи семейната среда, родителския пример, системата за закрила на детето и образованието. Според него децата често са изложени на различни форми на насилие както в дома, така и извън него, а това впоследствие се пренася и във виртуалната среда. Той припомни, че Националната мрежа за децата още от 2022 г. алармира институциите за опасностите от т.нар. хайки срещу хора, набедени за педофили, при които се стига до самоуправство и саморазправа. „Това вреди както на наказателния процес, така и на самите младежи, които участват в това“, подчерта той.
На въпрос какво ще се случи с децата, участвали в тежкия случай в Пловдив, след като приключи разследването и бъде потърсена отговорност за действията им, Еленков заяви: "Важно е обществото да не ги определя като „изверги“ и „чудовища“, като по този начин ги полагаме отвъд социума и избягваме неудобния въпрос за това какво в социума се е провалило и е създало предпоставките те постепенно да се радикализират“, заяви той.
По думите му голямото предизвикателство оттук нататък е свързано с ресоциализацията на децата и връщането им в общността.