България категорично подкрепя Германия и застава редом до нея в отговор на хибридни и други атаки. Това заяви премиерът Румен Радев по време на парламентарния контрол, коментирайки случая с дрон с експлозиви на летището в Лайпциг и подозренията за руска намеса.
Премиерът определи случая като „изключително тревожен“ и заяви, че споделя определението „безразсъдно действие“, използвано според него от председателя на Европейската комисия и генералния секретар на НАТО по отношение на действията на Русия. „За мен това наистина е безразсъдно действие“, заяви Радев.
Министър-председателят защити реакцията на българското Министерство на външните работи. По думите му ведомството е било сред първите, които са реагирали адекватно на случая. „Ние категорично подкрепяме нашия водещ съюзник, икономически и инвестиционен партньор Германия и заставаме редом с Германия в отговор на всякакви хибридни и други атаки“, заяви Радев.
По отношение на въпроса защо в българската позиция Русия не е била директно посочена като отговорна, премиерът заяви, че реакцията на страната е била напълно адекватна. Той подчерта, че към България и към външния министър няма отправени критики от европейските партньори. „Няма абсолютно никакви претенции към българската страна, никакви тревоги. Няма претенции и към министъра на външните работи“, посочи Радев.
Според него при подобни случаи първоначално се изразяват политически позиции, а конкретните доказателства се предоставят впоследствие по линия на службите. Към момента, уточни премиерът, българските институции не са получили такива данни. „След като има политически изявления, се дават вече конкретни факти по линия на службите. Такива конкретни факти към нас по линия на службите все още не са постъпили“, каза министър-председателят.
В същото време министър-председателят постави въпроса дали използването на произведени в Европа далекобойни оръжия за удари на хиляди километри навътре в руска територия също не създава сериозен риск от ескалация.
„Дали не е безразсъдно действие водещи държави от Европа да изпращат своите далекобойни оръжия, да се атакуват хиляди километри в дълбочина на руска територия - с оръжия, произведени в Европа, с използването им чрез информация от Европа и инструктори от Европа? Дали това също не е безразсъдно?“, попита Радев.
Той призова този въпрос също да бъде оценяван внимателно, вместо рисковете от подобни действия да бъдат пренебрегвани. „Нека преценим сами, нека не си затваряме очите. И какво можем да очакваме, когато с нашите далекобойни оръжия се атакува дълбоко в тила на друга държава? Дали тя ще стои спокойно или ще отговори? Ето това е големият въпрос“, заключи премиерът.
Европа трябва да започне много по-сериозно да оценява рисковете от ескалация на войната и час по-скоро да се върне към търсенето на решение чрез преговори, добави премиерът.
По думите му опитът на Запада да постигне конвенционална победа над Русия носи сериозни рискове предвид военния и ядрения потенциал на Москва. „Колективният Запад се опитва да постигне конвенционална победа над Русия, без да отчитаме факта, че тя е най-голямата ядрена сила и не можем да противостоим на нейните хиперзвукови оръжия. Това се вижда всяка нощ над Киев“, заяви Радев.
Според премиера продължаването на конфликта увеличава опасността от неговото разрастване, поради което европейските държави трябва да започнат много по-внимателно да оценяват възможните последици. „Европа трябва най-сетне да започне да калкулира риска и час по-скоро да се седне на масата за преговори, защото тази война разширява своя пространствен обхват и рискът расте с всеки изминал ден“, предупреди министър-председателят.
Той отхвърли тезата, че България трябва безусловно да следва позиции, които според него могат да доведат до допълнителна ескалация. „Европа не е конкурс по конформизъм. И ако вие настоявате България непременно да бъде част от ескалацията, аз нямам такива намерения“, заяви той.
Премиерът обърна внимание и на случаите с дронове в близост до или на територията на европейски държави, като посочи Полша, Румъния и България. Според Радев страната ни трябва да бъде сред тези, които най-настойчиво работят за прекратяване на конфликта и намиране на дипломатическо решение.
„Трябва най-сетне да настояваме за други неща. И аз мисля, че България е сред тези държави, които настояват това час по-скоро да спре“, заяви министър-председателят. Той обобщи позицията си с думите: „Според мен Европа може да съществува и без Русия. Но Европа трудно ще съществува дълго срещу Русия“.
Не може категорично да се твърди дали и от кого е изтекла информация при издирването на заглушаващо устройство, но първоначалните действия по случая повдигат въпроси за координацията между институциите, заяви премиерът Румен Радев по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос на Атанас Атанасов.
Министър-председателят разказа, че първи на място са пристигнали представители на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като именно те разполагат с необходимата техника за установяване на подобно устройство. „Не може да се каже с лека ръка дали е изтекла информация, от кого и как. Знам само, че КРС отиват първи, понеже те разполагат с тази апаратура“, заяви Радев.
По думите му служителите достигнали до района на конкретния ресторант в „Драгалевци“, след като техниката им показала, че именно там трябва да се намира източникът на смущенията.
„Отиват пред въпросния ресторант и излизат от ресторанта и ги питат: „Какво правите?“. „Тук търсим един заглушител. Явно тук е, защото нашата апаратура казва - стигнахме до мястото“, разказа премиерът. Радев посочи, че едва след това са били уведомени службите за сигурност и МВР. Според него подобно забавяне е съществен проблем, тъй като времето при такава операция е от ключово значение.
„Чак после се уведомяват службите, МВР и така нататък. А това време е ценно, защото в това време могат да се направят много неща. Това са фактите към момента, колкото и да са смешни, но това е положението“, подчерта министър-председателят.
Реалният бюджетен дефицит за 2025 г. не е 3%, като в момента Министерството на финансите и Европейската комисия извършват преизчисления, отвърна премиерът Румен Радев на въпрос на Асен Василев.
Министър-председателят заяви, че съдебни решения не могат да променят реалното състояние на държавните финанси, и отправи критики към управлението на публичните средства от предходната власт. „Никакви разпоредби на никой съд не могат да напълнят обратно хазната и да направят бюджета на 3%, след като реално той е докаран до 5,7% от предишното управление“, заяви Радев.
Премиерът коментира и размера на минималната работна заплата през 2027 г. По думите му конкретна сума може да бъде определена едва след като станат ясни всички параметри на бюджета за следващата година. „Когато станат ясни всички параметри на Бюджет 2027, тогава ще можем да кажем каква ще бъде и минималната работна заплата“, посочи той.
Радев подчерта, че една от основните цели на правителството е ограничаването на бюджетния дефицит и връщането на публичните финанси към по-устойчива траектория. „Целта е да вървим към консолидация и към намаляване на дефицита“, заяви министър-председателят.
Той засегна и въпроса за т.нар. автоматизми при определянето на възнагражденията, като припомни, че включително в Народното събрание са отправяни призиви те да бъдат премахнати. Премиерът се върна и към изпълнението на бюджета през 2025 г., като съобщи, че в момента данните се преразглеждат както от Министерството на финансите, така и от Европейската комисия, включително реалният дефицит. Радев завърши с категорична оценка за състоянието на публичните финанси през миналата година.
„Повярвайте ми, реалният дефицит изобщо не е 3% за изминалата година“, подчерта министър-председателят.
България ще настоява новите приоритети в следващия бюджет на Европейския съюз, свързани с конкурентоспособността, сигурността и отбраната, да не бъдат финансирани за сметка на традиционните политики за сближаване и земеделие. Това заяви премиерът Румен Радев по време на парламентарния контрол.
По думите му именно бъдещият европейски бюджет е една от основните теми в обиколката на председателя на Европейския съвет Антонио Коща в държавите членки. „Изпитанието, пред което сме изправени, е голямо и то е свързано с този бюджет. Нашите амбиции непрекъснато растат и са свързани с все повече и все по-важни цели, а в същото време бюджетът е ограничен като ресурси“, посочи Радев.
Премиерът отбеляза, че на фона на сложната геополитическа ситуация и засилващата се глобална икономическа конкуренция фокусът на ЕС постепенно се измества от традиционни направления като кохезионната и селскостопанската политика към нови предизвикателства. Сред тях са конкурентоспособността, сигурността и отбраната. „Ние напълно разбираме тези приоритети. Те са изключително важни за нашето бъдеще и има консенсус между държавите членки. Но в същото време ние, така наречените приятели на кохезията, настояваме новите приоритети да не бъдат за сметка на традиционните - кохезията и селскостопанската политика“, заяви министър-председателят.
Според него предстоят няколко трудни заседания на Европейския съвет, като целта е до Нова година държавите членки да постигнат съгласие за бюджета. Радев уточни, че не може да гарантира, че това ще се случи в този срок.
Като едно от най-сериозните предизвикателства за България премиерът посочи предвиждания голям европейски фонд за конкурентоспособност. По думите му при него няма предварително разпределение на средствата по държави или географски принцип, което създава риск най-развитите икономики и най-конкурентоспособните компании да привлекат значителна част от ресурса.
„Най-конкурентоспособните компании, най-конкурентоспособните държави ще могат свободно да привличат огромните средства от този фонд“, предупреди Радев. Той посочи, че досега България е успяла да привлече около 0,4% от средствата по програмата за конкурентоспособност.
Премиерът заяви, че пред Антонио Коща и на европейско ниво е настоял бъдещите механизми да бъдат структурирани така, че по-слабо развитите държави и по-малките компании също да имат реален достъп до финансирането. „Тук ние трябва да бъдем изключително активни. Трябва да работим с българския бизнес, за да може той да се включи в големите европейски вериги на стойността и в големите европейски индустриални проекти“, каза Радев.
В тази връзка той отново постави предложението си в европейските политики да бъде въведено понятието „индустриална кохезия“. „Не е достатъчно да имаме кохезия само в социалните дейности и инфраструктурата. Ние трябва да направим така, че да гарантираме, че българските фирми и българската промишленост ще участват равноправно като достъп до този голям фонд за конкурентоспособност“, подчерта премиерът.
Премиерът Радев уточни, че конкретните параметри на инструментите в бъдещия фонд все още се обсъждат и затова на този етап не може да даде повече подробности за начина, по който ще работи концепцията за „индустриална кохезия“.
„Трябва да имаме равноправен достъп на всички европейски държави и най-вече на по-малко развитите държави и европейските компании“, заяви той.
Премиерът обърна внимание и на друг чувствителен въпрос – търсенето на т.нар. нови собствени ресурси за попълване на европейския бюджет. Според него България трябва да подходи особено внимателно към предложенията, тъй като част от тях могат пряко да засегнат приходите в националния бюджет.
Сред обсъжданите варианти Радев посочи насочването на част от приходите от акцизите върху тютюневите изделия към бюджета на ЕС. „Знаете, че България е на челните места в Европа по тютюнопушене и това е сериозен приход за нашия бюджет. Част от тези акцизи, още не е ясно каква, да отиват в европейския бюджет. Това веднага ще се отрази на нашия национален бюджет“, предупреди министър-председателят.