България и Румъния искат спиране на боевете с дронове в Черно море

България и Румъния ще настояват пред Европейския съюз за спиране на всички бойни действия и използването на дронове в Черно море. Двете държави подготвят обща позиция и искат сигурността в региона да бъде обсъдена като отделна извънредна точка на предстоящата европейска среща на върха, съобщи президентът Илияна Йотова на брифинг в Бургас.

„Основното ни искане е за спирането на всякакви бойни действия и употреба на дронове в Черно море“, заяви държавният глава след телефонен разговор с румънския си колега.

Още новини от Украйна

По думите ѝ първоначалното намерение е било ситуацията в Черно море да бъде част от общата дискусия за войната в Украйна. След последните атаки срещу търговски кораби България и Румъния са поискали темата да получи самостоятелно внимание.

Общ документ и европейска подкрепа

Външните министерства на двете държави вече работят по общ документ. В него ще бъдат включени данни за инцидентите и заплахите за корабоплаването, както и конкретни искания към европейските партньори.

Сред предложенията са засилено наблюдение на морската акватория и съдействие при разследването на атаките. България ще търси и техническа помощ от Европейската агенция за морска безопасност, включително оборудване за проучване на потъналите кораби.

България и Румъния подкрепят и предложението на Франция за мораториум върху ударите в Черно море. Йотова заяви, че идеята получава все по-голяма подкрепа сред европейските партньори.

„Мисля, че ние печелим все повече съюзници и моята прогноза е, че ще има общо решение на Европейския съюз“, каза Йотова.

Разговори с Турция и предупреждения за населението

Президентът подчерта, че трайно решение за сигурността в Черно море не може да бъде постигнато без участието на Русия и Украйна. България води разговори и с Турция, която би могла да използва дипломатическите си канали за постигане на споразумение.

Йотова заяви, че най-добрият вариант би бил среща за сигурността в Черно море с представители на всички черноморски държави, включително на воюващите страни. Тя предупреди, че подобен процес ще изисква продължителни преговори на дипломатическо и техническо равнище.

Рисковете не се ограничават до търговските кораби, посочи президентът. Според нея опасност има и за рибарите, както и за хората по българското Черноморие. Разработват се национални мерки за своевременно предупреждаване при откриване на опасни плаващи предмети и отломки.

„Би трябвало да се помисли за начини да се включва и системата BG-ALERT, когато се наблюдават такива остатъци в Черно море“, заяви Йотова.

Предложение за разширяване на координационния център

Президентът даде висока оценка на действията на българските служби при последните инциденти с търговски кораби. По думите ѝ координацията е била бърза, а екипите са участвали в спасяването на оцелели моряци. Йотова отбеляза специално работата на катерите на „Гранична полиция“.

След посещение в Координационния граничен център тя предложи структурата му да бъде разширена. В работата му според нея трябва да участват представители на местните власти, областната администрация, съответните министерства и Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Целта е при нов инцидент информацията да се обменя по-бързо, а действията на местните и националните институции да бъдат по-добре съгласувани.

„Ние сме изправени в ситуация, в която нямаме право на грешка“, предупреди президентът.