Дъщерята на Илиян Филипов: Почивай в мир

Алекс Филипова, дъщеря на Илиян Филипов, публикува силно емоционално послание в социалните мрежи след загубата на своя баща. В текста тя описва неговата отдаденост, човечност и безкрайна любов към семейството, като същевременно изказва благодарност към всички хора и към футболната общност за оказаната морална подкрепа.

Извънземен и недостижим идеал

В своето обръщение Филипова споделя съкровени спомени и искрени чувства, описвайки баща си като най-големия си житейски идеал от най-ранна детска възраст. Тя подчертава неговата отговорност, постоянство и начин на мислене, които винаги са я вдъхновявали.

„Баща ми беше извънземен. Беше недостижим. От малка съм го имала за най-големия идеал и мечта“, написа Алекс Филипова в профила си. Тя допълва, че всяко нейно решение в живота е било продиктувано от огромното желание да го направи горд и щастлив.

Дъщерята разказва за простите човешки радости, които са споделяли заедно – песните, разходките в гората, обикновената храна и билковия чай. Тя описва човек, който е обичал силно хората и се е радвал истински на тяхната обич.

Борба за справедливост и неуморен труд

Според текста, Илиян Филипов е бил изключително деен човек, силно съпричастен към проблемите на околните. Неговата наследничка разказва, че той не е толерирал несправедливостта и винаги се е намесвал, за да помага, приемайки чуждите битки за свои.

Тя описва един истински работохолик, който е спял малко и се е хранел рядко, посвещавайки цялата си енергия на работата и разрешаването на ежедневни казуси. „Това беше неговото спокойствие – да не почива“, споделя Филипова, добавяйки, че енергията му е изпълвала както стаите, така и целите стадиони.

Въпреки съзнанието, че някои от неговите решения може да не са били приемани за правилни от всички, тя е категорична, че той е умеел да убеждава хората в своята справедливост и да ги кара да му прощават.

Благодарност към футболната общност

В края на своето дълбоко лично послание, младата жена благодари на всички, които подкрепят семейството в този изключително тежък момент. Тя отправя и специални благодарности към ботевистката общност за отличната организация и съпричастността през изминалата вечер.

Публикацията завършва с прощални думи, в които болката от внезапната загуба се преплита с безкрайната любов: „Яд ме е, че последните му думи към мен бяха „Лека нощ, миличка, до утре“. Утре дойде. И него го няма... Лети високо, Тате. Време ти е да почиваш.“