Освобождаването на стратегически резерви едва ли ще доведе до осезаемо поевтиняване на горивата в България. Това каза в предаването „Тази сутрин“ по бТВ Цветомир Николов, анализатор в програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията.
„Не очаквам да се отрази. Резервите не са в състояние да задоволят нито дългосрочно, нито краткосрочно търсенето на дизел и керосин. В същото време увеличават рисковете за определени страни“, обясни той.
По думите му освобождаването на резерви може временно да ограничи поскъпването, но няма да реши основния проблем.
„По никакъв начин няма да повлияе драматично на цената. Може да я задържи за няколко седмици на равнищата, на които е в момента, но ако търсенето на горива продължи да бъде такова, каквото е сега - устойчиво или дори леко растящо, със сигурност цените ще продължат да растат. Просто няма достатъчно рафинериен капацитет за дизел в света, както и за керосин“, каза Николов.
Според него прекомерното използване на стратегическите резерви крие и допълнителен риск при евентуални бъдещи проблеми с доставките.
„Ако възникне проблем в САЩ с производството на дизел, а преди това Европа е освободила резервите си, може да се стигне до още по-голям проблем с горивата. Тогава ще трябва едновременно да се увеличават доставките за текущото потребление и да се попълват резервите“, посочи той.
Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи, коментира и натиска от страна на американския президент Доналд Тръмп върху Европа.
„Заплахата е сериозна, но не е далновидна. При истерия, каквато в момента виждаме на пазарите, никога не можеш да кажеш, че подобна мярка ще повлияе дългосрочно върху цените на горивата“, каза Керемедчиев.
По думите му около 30% от вноса на дизел в Европейския съюз идва от САЩ, а Тръмп се опитва да ограничи поскъпването на горивото на вътрешния американски пазар.
„Спирането на износа на дизел не означава автоматично падане на цените в САЩ. Може би в краткосрочен план ще има по-голямо предлагане, но там няма недостиг на дизел. Ако има забрана за износ, рафинериите ще започнат да се преориентират към производството на други видове горива, които могат да продават, защото в крайна сметка искат да печелят“, обясни той.
Според Керемедчиев подобна мярка може да има обратен ефект.
„Ако САЩ вземат това решение, то няма да намали цените и ще вдигне още повече паниката на пазара. Запасите от дизел в света са много ниски“, посочи той.
Николов уточни, че към момента няма сериозен риск от масов физически недостиг на горива в САЩ и Европа.
„За САЩ и и Европа няма реален риск от физически недостиг в масов мащаб. Определени държави имат по-голям риск в зависимост от това доколко са зависими от внос и какъв рафинериен капацитет имат“, обясни анализаторът.
Той подчерта, че пазарът на горива е глобален и недостигът на дизел в световен мащаб се отразява и върху цените в Европа.
„Цените и на суровия петрол, и на горивата вървят ръка за ръка. Този, който може да осигури допълнителен капацитет в кризисен период, получава по-висока цена и по-висока печалба“, каза Николов.
По думите му България е показателен пример, защото страната разполага както с доставки на суров петрол, така и с достатъчен рафинериен капацитет.
„България има доставки на суров петрол и достатъчно рафинериен капацитет, за да произвежда нефтопродукти почти на максимума. Проблемът е, че българското производство не може да реши проблемите на целия глобален пазар и затова страдаме от високите цени, които виждаме на бензиностанциите“, каза той.