Подводен дрон ще обследва мястото в Черно море, където след атака потъна търговският кораб ALFA WATAN. България е поискала съдействие от международни организации за операцията, съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност.
По първоначални данни корабът е превозвал пшеница, а на борда му е имало 12-членен сирийски екипаж. ALFA WATAN е потънал за около три минути. Другият поразен плавателен съд – ABLE, който все още е над водата, е превозвал ечемик.
„За три минути, за да потъне този кораб, наистина пораженията трябва да бъдат огромни. Или пък в комбинация с превозвания товар, който е взривоопасен“, заяви Стоянов пред NOVA. Той обясни, че голямата дълбочина в района прави използването на подводен дрон по-подходящо от изпращането на водолази.
Няма доказателства за произхода на дроновете
Военният министър посочи, че към момента няма категорични доказателства от коя страна са безпилотните апарати, използвани при атаката срещу двата кораба.
„Службите работят по няколко хипотези. И тези хипотези са две: дали дроновете са руски, или дали дроновете са украински. Аз като министър на отбраната няма как да работя с хипотези. Аз работя с доказателствен материал“, каза Димитър Стоянов.По думите му за установяването на произхода ще са необходими доказателства, а не само предположения.
Издирването на екипажа е прекратено
Спасителната операция за изчезналите моряци от ALFA WATAN е прекратена. От въздуха са били наблюдавани три спасителни плота и една спасителна лодка.
Стоянов подчерта, че спасителните плотове се активират автоматично при потъване на кораба. „Той до 3 минути вече е бил потънал. Колко човека са били будни, колко не – най-вероятно такива оцелели трудно бихме намерили“, заяви министърът.
Корабът ABLE също е бил поразен при атаките с дронове, но е останал на повърхността. Екипажът му е бил евакуиран, а пострадалите моряци са получили медицинска помощ.
Планират още пет комплекса IRIS-T
На заседанието е обсъдена и защитата на българското въздушно пространство. България вече има договор за един зенитно-ракетен комплекс IRIS-T SLM, а Министерството на отбраната планира да закупи още пет чрез механизма SAFE.
Проектът включва не само самите комплекси, но и зенитни ракети, логистика и обучение на военнослужещи. По думите на Стоянов е приет проект за инвестиционен разход, който трябва да бъде съгласуван с Народното събрание.
Министърът заяви, че в рамките на една-две седмици може да бъде подготвен договор от типа „правителство–правителство“ с Германия.