На президентски избори гласове не се купуват и не се продават. Това заяви професор Михаил Константинов, директор на „Електорални анализи и прогнози“ в „Галъп Интернешънъл Болкан“ и бивш член на Централната избирателна комисия.
„Личният ми опит през последните 35-36 години в областта на изборите показва, че на президентски избори гласове не се купуват, съответно не се продават“, каза Константинов пред Радио „Фокус“.
Коментарът му идва на фона на данните на Министерството на вътрешните работи за подготовката на президентските избори на 25 октомври. До 13 октомври в МВР са постъпили 34 сигнала за нарушения на изборното законодателство, от които 31 са за купуване на гласове. Образувани са четири досъдебни производства – едно бързо и три по общия ред.
От 28 септември полицията е провела 119 специализирани операции в страната, а съставените предупредителни протоколи са 373. МВР координира действията си с ДАНС и прокуратурата.
Най-голям риск според него има при местния вот
Константинов посочи, че търговията с гласове има по-голямо значение при парламентарни избори и най-вече при местни избори. Причината според него е, че при избора на кмет или общински съветници сравнително малък брой гласове може да промени резултата.
„При парламентарни – да, и при местни масово, защото тогава има смисъл“, коментира той. По думите му на европейски избори интересът към купуването на гласове е по-слаб, тъй като резултатът се възприема като по-малко значим от местните решения.
Твърдението на Константинов представлява оценка, основана на професионалния му опит, а не официален извод на изборната администрация или на разследващите органи. Данните на МВР показват наличие на сигнали и производства за предполагаеми престъпления срещу политическите права на гражданите, но сами по себе си не доказват извършено купуване на гласове.
Константинов: Доверието в изборите е отслабнало
Според него обществото постепенно е стигнало до състояние, в което много хора не вярват на резултатите от изборите. Той свърза това с голямото внимание към отделни случаи на нарушения и с разпространението на убеждението, че изборите като цяло се фалшифицират.
Константинов даде за пример изборите за 36-ото Народно събрание, проведени на 13 октомври 1991 г. В тях са участвали 38 партии и коалиции, избирателната активност е била 84 процента, а недействителните гласове – 2,7 процента.
Той определи тези избори като първите свободни и честни след близо 57 години несвободен изборен процес и заяви, че високите стандарти от онзи период трябва да бъдат възстановени.
Източници: focus-news.net, bnrnews.bg, bntnews.bg