Бюджетът за 2027 г. трябва да покаже увеличението на заплатите и поне да покрие инфлацията и цените в магазините. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA.
„Сега се кове бюджетът и хората искат да видят увеличението на заплатите си в него“, каза Димитров. По думите му въпросът не се изчерпва само с размера на минималната работна заплата, тъй като очакванията са доходите да следват поскъпването на стоките и услугите.
КНСБ подкрепя част от данъчните промени
Димитров заяви, че КНСБ подкрепя предложените мерки в данъчната сфера с едно изключение – идеята за 7% данък върху ваучерите за храна. Според него това са средства, предназначени за храна, и облагането им е грешен подход.
На извънредно заседание Националният съвет за тристранно сътрудничество е разгледал данъчните промени и минималната работна заплата за 2027 г. В дискусията са включени и минималните и максималните осигурителни прагове.
Президентът на КНСБ подкрепя увеличаването им. „Това е нещо, което носи права след себе си и по-високи осигурителни плащания. Не може минималните осигурителни доходи да са близки до минималната заплата“, заяви той.
Спорът за формулата за минималната заплата продължава
Димитров посочи, че синдикатът приема новата формула за изчисляване на минималната работна заплата, но не и начина, по който тя се предлага да бъде приложена през 2027 г.
„Формулата ни харесва, но не ни харесва как се прилага към 2027 г.“, каза той. По думите му формулата е трябвало да бъде готова до 15 август. Заради изтеклите срокове КНСБ смята, че най-логично би било за 2027 г. да се използва досегашният механизъм.
Различия за данъка върху банковите свръхпечалби
Пламен Димитров коментира и предложението за еднократен данък върху свръхпечалбите на банките. Той отхвърли аргумента на централната банка, че подобна мярка би оскъпила кредитите за всички.
Според Димитров банките не използват целия наличен ресурс за кредитиране и разполагат с възможност да отпуснат още средства. Така той оспори тезата, че облагането на част от печалбата автоматично ще бъде прехвърлено върху кредитополучателите.
КНСБ посочва четири основни хранителни стоки
По темата за надценките Димитров заяви, че синдикатът следи цените от 16 месеца. По думите му четири стоки – прясно мляко, бял ориз, боб и сирене – са сред продуктите с най-високи цени в Европейския съюз.
Той свърза наблюдаваните разлики с надценките между цените на едро и крайните цени. Междувременно проверките на Българската агенция по безопасност на храните, Комисията за защита на потребителите и Националната агенция за приходите в складовете на търговските вериги продължават.
Източници: nova.bg