България събира доказателства за атаките срещу търговски кораби в Черно море, но все още няма категорични данни за произхода на използваните дронове. Това заяви външният министър Велислава Петрова, като определи позицията на страната като съобразена с развитието на събитията и необходимостта от установяване на фактите.
Първата атака беше регистрирана на 6 октомври в българската изключителна икономическа зона, когато бяха поразени два търговски кораба. На 13 октомври беше съобщено за нов инцидент в непосредствена близост до българските териториални води. Според БНТ общият брой на засегнатите кораби е достигнал три. Българските власти настояват за изясняване на обстоятелствата около всички нападения.
„Произходът на дроновете и обстоятелствата около атаките трябва да бъдат изяснени“, заяви Петрова след срещата си с германския външен министър Йохан Вадефул в Берлин. Тя подчерта, че сигурността в Черно море е пряко свързана със сигурността на Европа и че са необходими общи действия за прекратяване на ударите срещу търговски плавателни съдове.
България поиска помощ от ЕС и НАТО
На 12 октомври правителството съобщи, че България е поискала техническа помощ от Европейския съюз и НАТО за продължаване на разследването. Поискана е и подкрепа от Европейската агенция по морска безопасност. Причината е, че при проведените до този момент действия не са открити останки от дронове, които да позволят надеждно установяване на техния произход.
Предвижда се да бъдат анализирани всички налични материални доказателства, сателитни данни и информацията, събрана във връзка с атаките. Правителството заяви, че след установяване на отговорността България ще предприеме дипломатически и правни действия съгласно международното право.
Още на 8 октомври Петрова посочи, че ако бъде доказано руско участие, Министерството на външните работи ще извика руския посланик и ще връчи дипломатическа нота. Тя уточни, че към този момент няма потвърдена информация, която да позволява подобно заключение.
София настоява за мораториум върху ударите
България настоява и за политическо решение, което да спре нападенията срещу търговски кораби. Петрова подкрепи въвеждането на мораториум и заяви, че защитата на цивилните екипажи и свободата на корабоплаването трябва да бъдат приоритет.
На 24 октомври, при срещата си във Варна с френския външен министър Жан-Ноел Баро, Петрова отново постави акцент върху координацията в ЕС и НАТО. Двамата министри подкрепиха развитието на Черноморския център за морска сигурност, който България и Румъния изграждат с центрове във Варна и Констанца. Предвижда се той да подпомага наблюдението на морската обстановка, защитата на критичната инфраструктура и противодействието на хибридни заплахи.
Източници: bntnews.bg, nova.bg, 24chasa.bg