Върховният административен съд (ВАС) прекрати делото срещу отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка, съобщи Правен свят.
С определение от днес тричленен състав остави без разглеждане жалбите на основните акционери в банката - "Бългериан акуизишън къмпани", Бромак" и на двама миноритарни акционери - Орлин Русев и Вера Ахундова.
Според определението, подписано с особено мнение от съдия Соня Янкулова, акционерите нямат пряк и личен правен интерес да обжалват решението на БНБ за отнемането на лиценза. То може да бъде обжавлано в 7-дневен срок.
"Правото на съдебно оспорване на административните актове не е абсолютно … Легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска Конституцията, не е безгранична. Нито Конституцията, нито процесуалният закон допускат възможността на всеки и всякога да атакува всички административни актове", пишат съдиите.
Те заявяват, че с отнемането на лиценза обективно застрашени и нарушени са материалните права на КТБ като юридическо лице, а не тези на акционерите. "Понятието за интерес от разрешаването на спора се разбира като пряк и вече възникнал интерес от последиците, на основанията, въз основа на които се иска отмяна на атакувания акт. Т.е. правният интерес трябва да е пряк, в случая носител на този интерес е "КТБ" АД като адресат на административния акт. Банковата дейност е строго регламентирана дейност, поради заложените важни интереси на обществото, а отнемането на лицензията оказва решаващо въздействие върху способността на банката – като неин адресат – да продължи да осъществява операциите си като действащо предприятие. Ето защо именно нейните интереси са пряко и непосредствено засегнати с решението за отнемане на банковия лиценз. А търговското дружество защитава интересите си в производството чрез своите органи", пише в определението.
Така тричленният състав на ВАС заключава: "Акционерите нямат пряк и личен правен интерес от оспорване на решението за отнемане на банковия лиценз, те са засегнати косвено от предприетите от надзорния орган специални мерки".
След това съдиите заявяват, че "правният интерес на банката би могъл да бъде защитен чрез признато процесуално право на акционерите, когато търговското дружество е управлявано от органи, поставени извън волята на акционерите или неговите органи на управление". В случая с КТБ това е факт – защото тя е под специален надзор и се управлява от квестори. Но според ВАС това не дава право на акционерите да обжалват отнемането на лиценза, защото банката е поставена под специален надзор "със съгласието на ръководните органи", а освен това решението на БНБ за поставяне на КТБ под надзор от 20 юни 2014 г. не е оспорено.
Накрая съдиите заявяват, че акционерите могат да защитят имуществените си права в производството по несъстоятелност на КТБ, което се води в Софийския градски съд.
Според съдия Соня Янкулова обаче в случай на КТБ акционерите имат право да оспорят отнемането на лиценза ѝ. В особеното си мнение тя сочи, че безспорно ръководството на банката само е поискало поставянето ѝ под специален надзор, но то е било длъжно да го направи. Ако не уведоми БНБ за изпадането на банката в неплатежоспособност, членовете му са заплашени с до 3 години затвор и 5000 лв. глоба. Освен това според Янкулова, дори да бяха обжалвали решението на БНБ за поставяне на КТБ под надзор, членовете на управителния и надзорния съвет на търговската банка нямаше да върнат правомощията си.
"Следователно съгласно българското законодателство, когато за една банка е налице опасност от неплатежоспособност, банката или трябва да се съгласи с преустановяването на всички правомощия на надзорния и на управителния съвет – с тяхното десезиране, или трябва физическите лица – членове на тези органи, да са готови да понесат наказателна отговорност и нещо по-важно – банката да приеме последиците от неизвършването на оздравителни мерки, казано просто – да приеме фалита си", пише съдийката.
И продължава критиките към разсъжденията на мнозинството в съдебния състав, формирано от Таня Вачева и Иван Раденков: "Съставът прие, че след като не са оспорили Решение №73 (за поставянето на КТБ под специален надзор) акционерите са изразили съгласие за назначаването на квесторите. Безспорно е, че са изразили съгласие за назначаването им, но това съгласие е за назначаване на квестори в производство по поставяне на банката под специален надзор, т.е. в производство, което има за цел да оздрави банката. Те не са изразили съгласие тези органи да го представляват и по отношение на преценката да се оспори ли акта на Централната банка за отнемане на лиценза. Когато си дал съгласие да ти се прелее кръв, не значи автоматично, че се дал съгласие и да ти се ампутират двата крака".
Тя отхвърля тезата, че трябва да се разчита на квесторите да оспорят отнемането на лиценза, защото то е на БНБ - органът, който ги е назначил и на когото единствено са подчинени.
"А да се остави без съдебен контрол един акт на държавен орган, с който се отнемат права и за който законодателят е постановил, че подлежи на съдебен контрол само защото правният субект, който към този момент представлява банката е в пряка зависимост от органа, чийто акт се цели да бъде предмет на съдебен контрол, и поради това няма правен интерес от неговото оспорване, ми се струва, че е заобикаляне на закона – използване на правни техники за създаване на "теоретични и илюзорни права", по израза на Съда по правата на човека. Не допущам, че правовата държава целенасочено е създала илюзорни права. Дори и фактически да възникват ситуации, в които се достига именно до това, съдът е този, който стъпвайки на основните права на правните субекти и изпълнявайки конституционното си задължение да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, чл. 117, ал. 1 от Конституцията, следва да превърне илюзорното право в практически осъществимо и ефективно", заявява Янкулова.
От особеното ѝ мнение става ясно, че според съдийката, ако акционерите не получат достъп до съд, пред тях е отворен пътя да заведат дело в Европейския съд за правата на човека.