В България не се мери ефектът от приложението на законите. Не е достатъчно и само прилагането им, а налагането им със сила, което в ЕС се нарича „инфорсмънт“ на законодателството, а у нас няма български превод. Това е особено важно по отношение на борбата с корупцията. Икономическата й цена в ЕС възлиза на 120 млрд. евро годишно – 1 % от БВП на ЕС и това са повече средства отколкото Съюзът харчи за борбата срещу организираната престъпност, тероризма, мерките за имиграцията, убежището и границите взети заедно.
Това каза по време на Деветата среща на бизнеса с правителството днес в София вицепремиерът по европейските политики и институционалните въпроси и председател на „Движение България на гражданите“ Меглена Кунева.
Тя посочи, че през 2014 г. в България са реализирани около 158 хил. корупционни сделки, а 58 % от фирмите са били възпрепятствани в опита си да спечелят обществен търг. По думите на Кунева борбата с корупцията досега е била крайно неефективна. Тя информира, че антикорупционни мерки са заложени в 3 ратифицирани конвенции за времето от 2002 до 2006 г., 11 европейски регламента, конституция, 3 кодекса, 10 закона, още 5 правилници и наредби, 16 постановления на Министерски съвет и десетки други документи. Така повече не може, посочи вицепремиерът, като добави, че извън правното регламентиране, България трябва да направи реални антикорупционни действия като например да приложи примера на Латвия и Румъния за борба с корупцията. Хората трябва да знаят кой е конкретният орган, който ще се заеме със съобщената от тях корупционна практика, категорична бе тя и каза, че решението е в създаването на специализиран, единен и обединяващ всички функции антикорупционен орган.
Кунева беше категорична, че политическите сили в страната трябва да постигнат съгласие за сформирането му, като той следва да има сходни функции и правомощия на румънските органи, показващи значителна ефективност. По думите на Кунева институцията трябва да бъде оставена да работи без политическа намеса, натиск и вмешателство. Кунева посочи, че в прилагането на антикорупционните действия не трябва да има никакъв политически страх.
Друг акцент от изявлението й пред бизнеса беше усилието на ЕК да намали законодателството в досегашния му мащаб и да облекчи свръхрегулацията и тежестта върху бизнеса. По думите й и българското правителство прави реални усилия в тази посока, като Кунева обяви, че икономическото министерство изготвя план за намаляване на административната тежест върху бизнеса с 20 %. Вицепремиерът обяви още, че правителството ще предложи съкращаване на времето за регистриране на бизнес до три дни, минимизиране на разходите и издаване на всички разрешителни и лицензи в рамките на един месец за малките и средни предприятия.
Тя се обяви и за прекратяване на практиката с непрекъснатите промени в законодателството, като подчерта и важността на задълбочаването на евроинтеграцията. По думите й България е готова за влизане в Шенген, което, освен печат за качество и сигурност, по думите й, е и нова степен на свобода. Шенген е икономика и растеж, допълни Кунева и добави категоричността на правителството да проведе съдебната реформа и реформата в МВР. Върховенството на закона е единственият начин да укрепим репутацията на България, да излезем от изолацията, а без него няма да се разпознаят усилията ни за реформи в нито една сфера на обществото, подчерта в заключение вицепремиерът Кунева.