Определено се надявам, че България няма да остане най-бедната страна в Европа прекалено дълго. Това заяви българският еврокомисар Кристалина Георгиева, цитирана от БНР. Тя коментира усвояването на европейските средства от България.
Доколко е ефективно използването им, като се има предвид, че България е все още най-бедната страна членка от гледна точка на покупателна способност и БВП на глава от населението:
Аз обичам своята страна. Като комисар от мен се очаква да кажа, че обичам страната, която познавам най-добре. Определено се надявам, че България няма да остане най-бедната страна в Европа прекалено дълго. Това, което се случи с нас - България и Румъния - беше, че имахме добрия късмет да влезем в ЕС, но и лошия късмет това да стане, когато съюзът влезе в кризата. И въздействието на кризата беше изключително драматично.
Георгиева подчерта, че не се знае какво би се случило хипотетично, ако България не се беше присъединила към Евросъюза:
Проучване наскоро установи, че най-вероятно днес България би била в рецесия, ако не получаваше европейски средства. Затова наистина има резултат от финансирането от ЕС, но това не е резултатът, който прави хората щастливи, защото е комбиниран с икономическата криза.
Комисар Георгиева коментира ефективността на усвояването на средствата. Тя подчерта, че пътува много из Европейския съюз, не само в България. В много случаи се наблюдава огромно подобрение в резултат на европейското финансиране. Георгиева дава за пример пътуването си до град Елена, където с европейски пари са финансирани ремонт на детски градини, читалището и пътната инфраструктура:
Така че има много неща, които са извършени - неща, които можете да видите, които можете да пипнете. Въпросът е дали използваме парите възможно най-добре. Мога да кажа, че България и Румъния минаха през период на учене. Мисля, че усвояването на средствата по новите програми сега е по-добро, работи се по-бързо. Видяхме, че България стартира всички програми сравнително бързо, защото има по-голям административен капацитет.
Георгиева се обърна с призив към българските власти да обърнат внимание на малките предприятия при усвояване на средствата. Изключително важен акцент, според нея, е и използване на европейските средства за научно-изследователска и иновационна дейност.
На въпроса как Европа ще се справи с проблема, че много от докладваните случаи от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) не завършват в съда, тя призова за създаването на Европейска прокуратура:
Установяваме измама и след това не се случва нищо. Става така, че ОЛАФ провежда разследване. След това се обръща към страните членки с информацията, че вероятно е открила престъпна дейност. Някои страни членки се справят по-добре от други с последващата дейност. Това, което искаме за попълване на празнината, е създаването на Европейска прокуратура. Ако става въпрос за европейски проблем, трябва и европейско решение на този проблем.
Еврикомисарят посочи, че се работи активно по този въпрос и до края на тази година или най-късно през 2016 г. ще има Европейска прокуратура. Тя подчерта значимостта на силна Европа за всички европейски граждани.