Арх. Богдана Панайотова: Държавата в лицето на министър Шишков започва да узаконява собственото си бездействие

И ако трябва да преведа това, което чух през последните дни от министъра на регионалното развитие, на разбираем език, то звучи приблизително така - законът ни пречи и няма да го прилагаме. Ако се окаже, че след време продължава да пречи, ще го променим. Държавата може първо да строи незаконно, после да измисли начин това да стане „търпимо“, а накрая да обясни, че така е по-практично. Вие гражданите обаче спазвайте закона, защото иначе ще бъдете санкционирани.
Трудно е да си представим по-ясна илюстрация на двойния стандарт.

Това написа в профила си в социалната мрежа фейсбук бившият главен архитект на София Богдана Панайотова. Ето и още от нейните думи:

Казусите „Баба Алино“, лот 4 на магистрала „Хемус“, язовири и „Елените“ изглеждат различни. Всъщност те имат един и същ общ знаменател - години институционално бездействие, последвано от опит това бездействие да бъде превърнато в законодателна политика. Институциите не реагират навреме, а години по-късно започват да търсят законови решения, които да компенсират собственото им бездействие. Държавата в лицето на министър Шишков днес започва да узаконява собственото си бездействие.
През последните дни министърът и тогавашният началник на ДНСК арх. Влади Калинов отново обясняват в национален ефир как администрацията тогава била направила всичко възможно за магистрала „Хемус“, но следващите управляващи не продължили започнатото. Наистина ли?
Това обяснение пропуска един фундаментален въпрос.
Кой друг, ако не министърът на регионалното развитие Шишков и началникът на ДНСК арх. Влади Калинов, разполагаше със законовите правомощия да разпореди спиране и премахване на незаконното строителство по лот 4 на АМ „Хемус“? Законът предоставя именно на тези институции инструментите за намеса. Изпращането на писма, заснемането с дронове и облитането на студиата с публични изявления никога не са били заместител на прилагането на закона и изискваните от него административните актове.
Същият въпрос стои и днес по казуса „Баба Алино“.
Вместо последователно прилагане на закона, обществото отново чува аргументи защо незаконно изградената техническа инфраструктура трябва да бъде обявена за „търпима“. Същата идея беше пробутвана още преди няколко години чрез промени в ЗУТ.
Дали още преди повече от три години, когато екипът на министър Шишков се опита да прокара нелогичната, абсурдна и лишена от здрав разум идея за определяне на „търпимост“ за техническата инфраструктура в ЗУТ, уж заради язовирите и магистрала „Хемус“, всъщност не се е търсело решение за почти цялата инфраструктура по Черноморието, където в много случаи законното ѝ изграждане е било практически невъзможно? Сега си представете всички безобразия по Черноморието „търпими“. Какво послание отправя държавата?
Изказвания на министър Шишков именно по казуса „Баба Алино“ и по темата за „търпимостта“ на техническата инфраструктура само затвърждават част от съмненията, които имах още тогава, когато в парламентарните комисии това предложение не получи подкрепа и все пак надделя здравият разум.
Какво ще правим, господин Министър, с всички незаконни корекции на реки и превръщането им в бетонни канали? Какъвто беше случаят с „Елените“. И те ли ще станат „търпими“?
Когато незаконното строителство стане масово, правилното решение не е законът да се приспособява към нарушенията. Правилното решение е законът да бъде прилаган навреме. А не да издадеш над 300 “търпимости” за всякакви безобразия за техническа инфраструктура и по специално за незаконни водопроводи и канали в София, както направи някога арх. Влади Калинов като администратор в Столична община.
Подобен подход създава опасен прецедент и изпраща опасен сигнал, че бездействието на администрацията рано или късно ще бъде компенсирано с ново изключение в закона.
Правовата държава не може да компенсира собственото си бездействие чрез разширяване на института на „търпимостта“. Ако обществото счита, че определени строежи следва да останат, познат е и друг механизъм от близкото минало - узаконяване, придружено с всички тежести, които съществуват и при разрешаване, такси, санкции и отговорности.
Всичко останало създава усещането, че законът започва да обслужва вече извършените нарушения, вместо да ги предотвратява.
Когато държавата започне да лекува нарушенията със законови изключения и промени по нечия мярка, проблемът вече не е само юридически. Проблемът става политически.
Защото държавата престава да защитава закона и започва да защитава собственото си бездействие, неправомерни или корупционни действия.
И точно тогава гражданите престават да вярват, че правилата важат еднакво за всички.
Призовавам всички професионални организации, съсловни камари и компетентни институции да се замислят какво всъщност предлага в национален ефир министърът на регионалното развитие – „търпимост за техническа инфраструктура“.
Не може да се създават законови текстове, които единствено ще доведат до нови корупционни практики и изпълнение на предварително поети ангажименти, вместо да защитават обществения интерес.
Не представлява ли това своеобразен корупционен чадър, създаден още тогава? И сега – след като незаконните строежи вече не могат лесно или някой не иска да бъдат премахнати - да се търси решение чрез обявяването им за „търпими“, заедно с незаконно изградената инфраструктура?
Държавата не може да очаква уважение към закона, ако започне да търси начини да го заобикаля. Защото в този момент законът престава да бъде правило и започва да се превръща в инструмент, който се прилага според това кой стои от едната страна на административното гише.
Не, г-н Министър, държавата НЕ влиза в ролята си и никаква олигархия Не се разбягва, а виждаме демонстрация на липса на държавност и държавническо мислене.