Остава в сила решение № 7 от 09.02.2015 г. постановено по адм. дело № 8 по описа за 2014 г. на Административен съд – Ловеч. Решението е окончателно. Това гласи Решение № 9098 от 28 юли т.г. на Върховният административен съд на Република България. Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба ,подадена от Общински съвет – гр. Ловеч срещу решение № 7 от 09.02.2015 г. постановено по адм. дело № 8 по описа за 2014 г. на Административен съд – Ловеч, с което е отменена Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ловеч (Наредбата), приета с решение № 392 от 11.06.2013 г., по протокол № 30 от 11.06.2013 г. на Общински съвет (ОбС) – Ловеч, с измененията и допълненията на Наредбата, пише сайтът Ловеч медия.
Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Излага, че при постановяване на решението си съдът не е обсъдил всички разпечатки от електронната страница на община Ловеч и Общински съвет – Ловеч относно публикуваните на страницата предложения за приемане на първоначалния текст на Наредбата, предложенията за изменението й с последващи решения на ОбС и другите представени по делото доказателства, поради което необосновано е приел, че същите не са представени в пълния им обем. Въпреки, че е приел, че за нововъведените видове услуги и размерите на таксите или цените за тях в Наредбата и последващите я изменения има предвидени калкулации или финансови обосновки, съдът е отменил Наредбата в цялост. Съдът не е съобразил, че наред с възпроизведените текстове от старата наредба, в новата има и нови видове услуги, с нови такси и цени, за които са приложени калкулации и които са оспорени като размери. Поради това неправилно не е допуснал експертна проверка на твърденията на оспорващия прокурор, че има несъответствия в размерите на новите такси посочени в Наредбата. Неправилно съдът е приел, че не е налице основание за заменяне на старата наредба с нова, по силата на чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), без да вземе предвид, че старата наредба е изменяна повече от 45 пъти и че в новата има повече от десет нови наименования на услуги и нови размери на таксите или цените за тях. Съдът не взел предвид и обстоятелството, че в новата Наредба са възпроизведени много текстове от старата. Поради това, при неправилно тълкуване на чл. 28, ал. 2, т. 3 от ЗНА, е достигнал до незаконосъобразен извод, че по всичките й текстове трябва да има приложени калкулации за размера на таксите или цените. Във връзка с изискването на чл. 28, ал. 2, т. 5 от ЗНА, съдът не е съобразил разпоредбите от действащата Европейска харта за местното самоуправление и широките правомощия, с които местните органи на самоуправление разполагат. Относно някои от измененията на Наредбата с решение на Общински съвет – Ловеч, а не с Наредба за изменение и допълнение на Наредбата, сочи, че правната степен на актовете се определя не от наименованието им, а от правомощията на органа, който ги е приел и от процедурата по приемането им, която в двата случая е еднаква. Прави искане решението да бъде отменено и по преценка на съда делото да се върне за разглеждане от друг съдебен състав.
Ответникът – Прокурор в Окръжна прокуратура – Ловеч, прави искане оспореното решение да бъде оставено в сила, по съображения изложени в представено по делото становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение съдът, по протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Ловеч, е отменил Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ловеч, приета с решение № 392 от 11.06.2013 г., по протокол № 30 от 11.06.2013 г., публ. на 08.07.2013 г., в сила от 08.07.2013 г.; изм., решение № 479 от 26.09.2013 г., публ. на 21.10.2013 г., в сила от 21.10.2013 г.; изм. и доп., решение № 546 от 19.12.2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., решение № 625 от 27.03.2014 г., в сила от 01.05.2014 г.; изм. и доп., решение № 638 от 27.03.2014 г., в сила от 08.05.2014 г.; изм. и доп., решение № 653 от 24.04.2014 г., в сила от 02.06.2014 г.; изм., решение № 696 от 26.06.2014 г., в сила от 02.06.2014 г.
За да постанови решението си съдът е приел за установено, че Наредбата е приета от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК. В нормативния акт е посочен е видът на акта, органът, който го е приел и е определен главният му предмет. Посочено е правното основание за приемане на Наредбата – чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА. При гласуването, е спазено изискването за кворум и мнозинство по чл. 27, ал. 2, ал. 4 от ЗМСМА, поради което Наредбата отговаря на изискването за форма. Приел е обаче, че при приемането на Наредбата не са били налице двете кумулативни предпоставки на чл. 11, ал. 1 от ЗНА допускащи приемането на нов нормативен акт – промените да са „многобройни“ и „важни“. Изложил е, че текстовете на новата Наредба, съпоставени със старата (отменена), не са съществено различни и липсват доказателства, че измененията, приети в новата Наредба са толкова различни и важни за да обосноват отмяната на предходната. Приел е, че при приемането на Наредбата не са спазени изискванията на чл. 77 от АПК и чл. 26 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА, което е самостоятелно основание за отмяна на нормативния административен акт на основание чл. 146, т. 3, във вр. с чл. 196 от АПК. Счел е, че от представените доказателства за публикуване на проекта за нова Наредба на интернет-страницата на общината, не може да се направи извод, че проектът за нова Наредба е публикуван, ведно с мотивите (доклада на кмета), както и че е публикуван с всичките изменения в окончателния вариант на проекта, след проведеното обществено обсъждане и постъпилите становища на всички комисии. Приел е, че при приемането на Наредбата е нарушена нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, тъй като посочените формално пет точки в доклада на кмета изх. № Р-ОС-204 от 08.04.2013 г. не отговарят на задължителното съдържание на нормата. Поради това е достигнал до извод, че предложението на кмета на община – Ловеч по приемането на новата Наредба е немотивирано. Приел е за неоснователен довода на председателя на ОбС, че финансова обосновка (калкулации) е била необходима само за тези текстове от новата Наредба, които са били различни от отменената. Предвид специалните изисквания на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ е приел, че липсата на финансова обосновка при приемането на нормативния акт, представлява самостоятелно основание за отмяна на Наредбата в цялост. Посочил е, че същото съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 77 от АПК, във вр. с чл. 28, ал. 2 от ЗНА е допуснато и при приемането на всички последващи решения на ОбС, с които Наредбата е изменяна а допълвана. Наред с това е приел, че при приемането на изменения и допълнения в процесната Наредба е нарушена нормата на чл. 79 от АПК, във вр. с чл. 11, ал. 3 от ЗНА, тъй като те са правени с решения, а не с приемането на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата. Счел е, че това представлява самостоятелно основание за отмяна на приетите с решенията на ОбС – Ловеч изменения и допълнения на Наредбата.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗНА изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а според предписанието на ал. 2 преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на Интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, респ. доклада и предоставя 14-дневен срок за предложения и становища от заинтересованите лица. Анализът на цитираната правна норма сочи на извод, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Неизпълнението на което и да е от тях води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт.
От приложените по делото доказателства се установява единствено, че проектът за нормативен акт е обявен на интернет страницата на община Ловеч на 05.04.2013 г. Не се установява обаче да е публикувано предложението на вносителя – кмета на Община Ловеч, каквото е изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. По така публикувания проект е определено да се проведе обществено обсъждане на 12.04.2013 г., с което не е спазен предвиденият в посочената норма 14-дневен срок за предложения и становища от гражданите на общината и другите заинтересованите лица. Действително Наредбата е приета на 11.06.2013 г., т.е. след изтичане на 14-дневния срок, но от момента на публикуването на страницата на общината до датата на общественото обсъждане не са били изтекли 14 дни. По делото не са представени доказателства за наличието на указания, че становища от заинтересованите лца могат да постъпват и след проведеното обществено обсъждане. Процедурата по приемане на нормативния административен акт е разписана императивно в защита на публичния интерес, ето защо неспазването на 14-дневния срок е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт. Мотивите, съответно доклада към него следва за са с посоченото в чл. 28, ал. 2 ЗНА императивно съдържание. Те трябва да са налице преди внасяне на проекта за обсъждане, да са публикувани и да са станали достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите да се запознаят с тях и реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. Предвид цитираната нормативна регламентация, изводът на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на чл. 28, ал. 2, т. 1 – 5 от ЗНА, поради формалност на мотивите, липса на формулировка на финансовите средства, необходими за прилагането на новата Наредба и анализ за съответствието с правото на Европейския съюз, е законосъобразен. В настоящото касационно производство не са опровергани изводите на първоинстанционния съд и не са представени доказателства, водещи до друг правен резултат.
Неспазването на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА, приложими на основание чл. 80 от АПК, представлява съществено нарушение на императивни правни норми и поради това правилно е прието от първоинстанционния съд като основание за отмяна на оспорената Наредба, на основание чл. 193, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 3 от АПК. Ето защо, като я е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,.