„Политическите партии неглижираха референдума пред очите на целия народ. Дано в последните дни на кампанията си направят изводите и да покажат това отношение, което народът очаква от тях“. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев пред журналисти след церемонията за откриването на ЛОТ 2 на АМ „Струма“ при пътен възел „Благоевград“.
През изминалите 25 години на демократичен преход предизборните обещания биват забравяни от политиците до всеки следващ избор, подчерта президентът, в отговор на журналистически въпрос. „За да променим този цикъл, който води до много ниско доверие на гражданите към политиците и към институциите, трябва този референдум да се случи и да бъде начало на пряката демокрация в България, в интерес на народа и по смислени теми. Политическите партии дължат на хората ясно позициониране „за“ или „против“ – най-важно е участието и всички трябва да гласуваме на референдума.“, призова Росен Плевнелиев.
„Очаквам партиите да осъзнаят, че референдумите са важни, че те могат да обогатят демокрацията в България и че народът очаква да бъде питан по важните въпроси в държавата и да бъде чут. Оттук нататък референдумите ще бъдат разумен инструмент за повече демокрация“, подчерта държавният глава.
В първата половина на ноември т.г. ще бъде свикан Консултативният съвет за национална сигурност, обяви държавният глава. Най-висшият орган по сигурността на страната ще обсъжда геополитическите промени и свързаните с тях рискове пред страната.
Помолен за коментар по наложеното вето върху Закона за военното разузнаване, Росен Плевнелиев припомни, че то няма за цел да обслужва когото и да било. „Наложих вето по принцип. Начело на службата трябва да застават хора, които умеят да работят с информация. Голяма част от експертите и ръководителите на службите в държавите членки на НАТО са именно такива специалисти. Не очакваме от генералите от Сухопътни войски или от ВВС да разбират и от обработката и управлението на информация по най-коректния начин“, посочи президентът.
„За мен е неразбираемо, че заместниците на Службата могат да бъдат цивилни лица и да го представляват, а началникът на Служба „Военна информация“ не може. Ще го кажа много ясно: начинът, по който беше променен Законът за военното разузнаване, имаше съвсем друга цел – да се блокира процесът на предаване на досиетата на разузнаването към Комисията по досиетата. Това беше смисълът да бъде отстранен конкретен ръководител на службата, който пое ясен ангажимент да изпълни записаното в закона още преди няколко години“, заяви държавният глава.
По отношение на Закона за Националната служба за охрана президентът посочи, че актът е съгласуван „с всички европейски партньори, отговаря на европейските практики и дава необходимите възможности на Службата да си върши работата и да пази българската държавност“. „За първи път от 25 години и пред очите на всички бяха изработени и приети закони за тези служби, които досега нямаха никаква законодателна база, върху която да работят. Изпълнихме обещанието си пред българския народ. Казахме, че тези служби вече ще работят по правила и го направихме“, подчерта още президентът.