Със сватбарската музика пое към балкана за първия лов за глигани Нановишката дружинка. Преди това обаче пристигнаха проверяващите. И уж за всичко се бяха подготвили ловджиите - имаха и аптечка, викачите бяха със светлоотразителни жилетки, стрелците- със светлоотразителни шапки, пак им намериха кусур. В разрешителното на лов за диви свине името на един ловец фигурира два пъти, разказва журналист от "Нов живот".
Ловците обясняваха причината така: Юзеир от „Асково” тежи 163 кг, колкото двама ловци по осемдесет и още три килограма отгоре.
Поехме по стръмните урви - ловците с пушки, а аз с фоторепортерския апарат. Застанахме на пусиите. Сватбарският оркестър начело с Рамадан от махала Градинка пое по друг път. Музикантите имаха специална задача - да бъдат пограничен патрул и да не допуснат глиганите да преминат на територията на съседната Равенска дружинка...
Застанахме с ловеца Шабан Аптула на пусията зад храст на висока стръмна урва. Погледите ни бяха вперени надолу към обраслото с храсталаци дере. След час викачите и ловните кучета Балкан, Бинго и Бонано подкараха глиган по дерето. За мой репортерски късмет глиганът се появи точно под нашата пусия. Шабан се прецели, аз насочих фотоапарата , но с острия си слух глиганът чу шума от включването на апарата. Обърна се и се втурна надолу по дерето. Опитният ловец до мен стреля и го улучи в бута, но звярът като фантом профуча към пусията на Сефтин Зубер. Удари го второ бренеке. Глиганът пак не падна. Чак на следващата пусия с изстрел в главата го довърши Сефтин Алиосман.
Беше даден отбой. Авджиите вързаха убитото животно с въже и с големи усилия го смъкнаха на пътя. Там останалите ловци ни посрещнаха, а оркестърът наду сватбарската музика.
Дружинката имаше още една сполука - ветеранът ловец Шуаиб Мехмед беше убил лисица, но я беше оставил на лешоядите, които се рееха в небето.
Вързаха глигана за задната резервна гума на един джип и с колите потеглихме към ловната хижа на дружинката. Там край двата казана шеташе готвачът Ариф Топал, курбанът не беше от овен, а от сърна. Ловците имат право на отстрел на три сърни, ползват го при специални случаи като този, когато откриват лова.
Пристигна и джипът, който трябваше да докара убития глиган. Но за голяма изненада глиганът …го нямаше. Не бил вързан добре и някъде по пътя го „изтървали”, без да разберат на кое място. Зарязаха част от авджиите веселбата и тръгнаха назад да търсят убития глиган покрай пътищата. След два часа най-после го открили в горски храсталак. За по-сигурно този път го заключили в сандъка за кучета.
Когато обаче се върнаха на мястото на веселбата, казаха, че не са открили убитото животно. За назидание пратиха по-разсеяните си колеги пак да го търсят пеша по извървения маршрут. Десет километра изминали, без да открият нищо. Чак тогава им се обадиха по телефона, че глиганът сам се е върнал и ги чака в хижата.
Дойде ред и на веселбата. Към веселите истории, съпътстващи живота на нановишките ловци, се прибави и тази– за "избягалия" мъртъв глиган.