„След изборите за местна власт от октомври 2015 година, българската политическа система и отделните политически сили в нея влязоха в етап на трансформация, който ще приключи с изборите за президент в края на 2016 година. Както беше отбелязано и в други доклади на Института за дясна политика, след предсрочните парламентарни избори от 2014 година, в България се оформя политически модел с една доминираща партия в лицето на ГЕРБ. Трансформирането на политическата система в тази посока, предизвиква трансформации и сътресения в парламентарно представените политически сили, които с изключение на ГЕРБ, преживяват организационни, лидерски и идейни кризи“. Това се казва в редовния месечен доклад на Института за дясна политика (ИДП).
Според института свалянето на Лютви Местан от лидерския пост в ДПС се е превърнало в първа стъпка за подобряването на публичния образ на движението. От ИДП констатират, че исторически ДПС е атакувано от два вида групи – емоционални и рационални. В първата група влизат националистическо-патриотичните кръгове, които традиционно обвиняват ДПС, че е проводник на турските интереси в България. Във втората група влизат либералните кръгове около десницата на прехода, които обвиняват ДПС, че е основен проводник на политическа и икономическа корупция. „С начина, по който беше свален Лютви Местан от председателския пост в партията емоционалният център на атака срещу ДПС беше значително омекотен и дори блокиран“, се казва в доклада. Според анализаторите не е изключено в месеците до Конгреса на ДПС, да бъдат предприети съществени стъпки за омекотяването и на рационалния център на атаки, като от политиката бъдат оттеглени знакови представители на движението.
От ИДП са на мнение, че кризата в управляващото мнозинство предизвикана от излизането на ДСБ в опозиция е вътрешноорганизационен проблем на Реформаторския блок, който е бил пренесен на ниво правителство. Според анализаторите въпроса за излизане от управлението на страната отстрана на Радан Кънев е поставил формацията пред тежък избор, който е довел до фрагментирането й на следните три основни части:
По-голямата част от ДСБ начело с Радан Кънев, които обявиха, че излизат в опозиция;
СДС и ДБГ, които отстояват твърдо тезата за оставане в управлението;
Депутатите от гражданската квота, НПСД, БЗНС и представителите на ДСБ, които останаха в управлението, но не скъсаха връзките си с Радан Кънев;
От ИДП са на мнение, че това ново статукво в блока ще бъде валидно поне до президентските избори и няма да позволи до тогава да бъде започнато изграждането на единен политически субект. Анализаторите са на мнение, че след сътресенията в Реформаторския блок, Радан Кънев се е препозиционирал и от неформален лидер на блока се е превърна в лидер на една от неговите три фракции. „В следващите няколко месеца, успехът на Кънев ще зависи най-вече от възможността му да приеме новата си роля и да играе по правилата на новата ситуация, в която се намира. Не е изключено около третата обособила се група да се формира квазипартийно тяло, което да поеме инициативата за ново консолидиране на Реформаторския блок и да играе ролята на мост между опозиционните депутати на ДСБ и останалите депутати от Реформаторския блок“, се казва още в анализа.
В доклада се прогнозира и ново разцепление на БСП, като се констатира, че ролята на основен катализатор на тези процеси ще играе Конгресът на БСП, който трябва да се проведе през пролетта на тази година. Вероятно е след него на политическата сцена да се появят още една или повече леви партии. Според анализаторите Михаил Миков не успява да консолидира БСП, а оттам процесите за цялостна консолидация на левицата изглеждат невъзможни, както в краткосрочен така и в дългосрочен план.
Според института заедно с трансформацията на българската политическа система и преминаването от модел с две основни партии към модел с една доминираща партия, протича и процес на обновяване на политическия елит. „Тази нова ситуация задава и нови правила на политическо поведение, както по отношение на идейното позициониране, така и по отношение на организационно-оперативната работа на политическите сили. Отпадането на социалистическата идеология от политическата сцена е необратим процес, както в България, така и в Европа. Този процес връща политическото разделение към неговия класически разлом, който все повече ще задълбочава различията между либерално настроените политически малцинства и консервативно настроеното политическо мнозинство. Тези процеси ще обхващат все по-силно, както България, така и цяла Европа и всеки лидер, който не е в състояние да се позиционира спрямо новите реалности ще бъде обречен на отпадане от политическия живот“, се казва още в доклада на ИДП.