Ако левицата иска сериозно да се противопостави на кандидат-президента на ГЕРБ, дебатът трябва да се съсредоточи около фигурата и ценностите, които тя ще представлява. Левицата в момента е в капана, в който бе десницата дълго време – капана „обединение“. Тази позиция изрази пред БНР политологът Христо Панчугов, който изтъкна, че десницата има доста печален опит в усилията за обединение: "Дяволът обаче винаги е в детайлите, дяволът за съжаление винаги е в имената, които се въртят. Мантрата „личностите нямат значение“ се провали неведнъж и в случая с левицата ще се провали отново.
Проблемът, който в момента засяга и българската левица е невъзможността да се обясни на избирателя какво събира партиите вътре в едно обединение, извън целесъобразността, а тя отдавна не е вдъхновяваща цел за българските избиратели."
АБВ влезе много ясно в тези преговори с кандидатурите на Първанов и Калфин. Татяна Дончева е номинирана отдавна, което е нормално от страна на Движение 21, посочи още Панчугов. По думите му обаче целесъобразното събиране на БСП, АБВ и Движение 21 от мантрата „Трябва да сме заедно“ няма да мотивира левите избиратели.
Антисистемния вот ще бъде взет около повече от една кандидатура, прогнозира още политологът. Той изрази предположение, че с последните си изказвания премиерът Бойко Борисов се опитва да привлече русофилски гласове, което поставя "и левицата, и десницата в интересна позиция".
Доскоро изглеждаше, че вътрешнопартийни проблеми в ГЕРБ възпрепятстват излъчването на номинация за кандидат-президент, но в последните дни започвам да се питав дали причината не е друга - търсенето на кандидат, който да бъде противоположност на Росен Плевнелиев по отношение на заеманите от него позиции, подчерта още Панчугов. Според него ранното разграничаване на Плевнелиев като президент на ГЕРБ и опита му да защитава националния интерес притеснява Бойко Борисов. Политологът обаче нарече спекулация слуховете, че Борисов ще поеме битката за "Дондуков" 2 и очерта профила на кандидата на ГЕРБ така: "не толкова независим по отношение на партийната дисциплина и по-умерен в заеманите позиции."
Според политолога последният президентски мандат е показал, че "институцията на президента не е толкова невлиятелна в българската политика, колкото се опитват да ни я представят през последните години", като доказателство за това са няколкото служебни кабинета и позицията на държавния глава в ключови за държавата моменти.