Издръжката на живот на 1 лице от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на м. септември достигна 531,04 лв. Това означава, че за да се издържа спрямо нормалните български стандарти на едно средностатистическо 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) месечно са необходими 2 124 лв, съобщиха от КНСБ.
Темпът на нарастване на издръжката на живот през месец септември е 0.5 % спрямо месец юни 2011 г. Към наблюдавания период основната причина за ниския темп на нарастване е сезонният спад в цените на някои хранителни стоки и особено на пресните зеленчуци и плодове, характерен за летните месеци, който в някои години достига и до дефлация. Темпът на нарастване спрямо същия период на миналата година е с 5.8 %, като се очаква продължаване на тенденцията на поскъпване до края на годината в следствие на прекия и косвен ефект от поредното увеличение на цените от 1. октомври т.г. на природния газ и топлоенергията.
Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 199,52 лв. на 1 лице, което показва увеличение с 0.5 % спрямо юни т.г. и с 5.7 % спрямо септември 2010 г. Групата на хранителните стоки от типа на потребителска кошница на ограниченото потребление, в която не са включени цигари, алкохол, обществено хранене, бележи намаление от 1.7 % спрямо предходното тримесечие. То се дължи основно на поевтиняването на плодовете и зеленчуците.
На годишна база обаче цените при хранителните стоки бележат ръст от 9.7 %, което значително надхвърля ръста на хранителните стоки при общата издръжка на живота (6.8 %). Това е доказателство за нарастване на цените на жизнено важни стоки от първа необходимост, които имат висок относителен дял в потреблението на бедните домакинства. Повишението на цените определено води до още по-силно свиване на потреблението, което в количествен и структурен разрез остава твърде далеч от рационалните физиологически норми.
В сферата на доходите настъпват съществени изменения. След като от ІІ-ро тримесечие на 2010 г. се наблюдава устойчива тенденция на намаление на общия доход, то през ІІ-ро тримесечие на 2011 г. тренда се обърна. Общият доход на 1 л. от домакинство нарасна с 3.8 % в сравнение с аналогичния период на предходната година.
Средномесечният общ доход на лице от домакинство (313 лв.) представлява обаче едва 58.8 % от необходимите средства за издръжка на живот.
Работната заплата продължава да бъде основен източник на доходи, като формира 52.5 % от общия доход на домакинствата. В сравнение със същото тримесечие на 2010 г. делът й се увеличава с 2.2 процентни пункта. В номинално изражение доходът от работна заплата се увеличава с 8.4 %, от самостоятелна заетост с 22 %, от обезщетения за безработни с 16.6 %. Намаляват доходите от пенсия (вторият по значение източник на доходи) с 0.5 %, от собственост с 9 %.
След последователен спад през 2010 г. постепенно се възстановява и общият разход в домакинствата (+1.4 % през І-во тримесечие и +8.2 % през ІІ-ро тримесечие на 2011 г.). Изтеглените спестявания обаче продължават да изпреварват внесените суми по влогове.
Средната заплата за страната през ІІ-ро тримесечие на 2011 г. е 699 лв. Темпът на номиналния ръст е с 9.3 %, а реалният с 5.7 % на годишна база. Средносписъчният брой на наетите лица през ІІ-ро тримесечие на 2011 г. спрямо същия период на 2010 г. отчита намаление с 1.4 %, което означава около 31 хил. работници и служители по-малко. Запазва се тенденцията на намаление на персонала и нарастване на средната работна заплата, т.е. структурният ефект продължава да действа.
В бюджетните организации през ІІ-ро тримесечие на 2011 г. се наблюдава слаб ръст от 0.3 % на броя на наетите спрямо същия период на 2010 г. Темпът на нарастване на средната работна заплата е едва с 1.8 %, като отчита реално намаление с 1.6 % на годишна база.
Динамиката на СРЗ в ниско платените икономически дейности бележи разнопосочни тенденции. Общо наетите в ниско платените отрасли са над 670 хил. лица, и представляват около 30.5 % от всички наети лица в страната. Това са наети лица с работна заплата, която представлява 75 % от средната за страната. Те представляват и основният контингент, от който произлизат „работещите бедни”.
Изключително тревожна е констатацията, че въпреки ниския размер на СРЗ, в значителна част от тези дейности се наблюдава тенденция на задържане на нивата, като в някои се отчита дори и спад. Такива са случаите при „Други персонални услуги” и „Дейности по обслужване на сгради и озеленяване”, където се отчита спад на работната заплата, съответно с 9.7 % и 1.6 %. В други отрасли, се запазва статуквото за по-висок ръст на работната заплата, съпроводен с намаление на броя на наетите (напр. в „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал” нарастването на работната заплата е с 11.3 %, но паралелно се наблюдава намаление на наетите с 14.3 %.