Преди няколко дни се разхождах по пролетната софийска улица „Иван-Асен”. Наслаждавах се на топлата вечер, но изведнъж видях двама комунисти, които пишеха лозунги по съседния блок. В краката им имаше кофа с червена боя. Единият току що беше написал на стената “Осъзнай се класово!”. Изтичах и бързо изтрих с ръка, въпреки болката, буквата “л” и така изречението придоби съвсем различен смисъл.
Това написа в профила си във Фейсбук Огнян Дъскарев.
Другият, без да ми обръща внимание старателно написа: “На борба заедно с руските другари против фашисткия Майдан в Киев!” Ръката ми се нарани, боята и кръвта се смесиха, но решително изличих буквата “р” от “борба” и изречението отново придоби съвсем различен смисъл. После бързо изтрих „Н”-то и го заместих с „Т” в призива „Долу Нато” и комунистическата идея пак се промени основно.
“Познавам те добре” – каза с неприязън първият комунист и остави четката в кофата. “Ти си изявен русофоб и вместо да подкрепяш великата руска култура, антиамериканизма и Кремъл, изолиран днес от целия цивилизован свят, винаги ни обвиняваш, че сме комунисти, отживели времето си и хора без значение.”
И комунистът с гордост изправи георгиевската си лентичка, която се беше изкривила, заради писането на лозунгите. Сетне двамата внезапно вдигнаха високо свити юмруци и извикаха със страст два пъти: „Да живее 9 май и 70-годишнината от великата победа над хитлерофашизма!”
“Но не е ли вярно, че вие сте кремълци, които използват Фейсбука, за да рекламирате великата руска култура, неизменно свързана с Путин, Крим и частушките?” – отговорих язвително.
“Е, да така е, без Кремъл и Фейсбука не можем!” – неочаквано се съгласиха в хор антиамериканците.
По-мълчаливият от комунистите неизвестно защо се спусна да играе казачок, като приклякваше, подвикваше и шумно се пляскаше по бедрата. Но другият бързо го дръпна и рече:
“Хайде, Берия, да вървим. Трябва да пишем срещу ционизма, еврейската Америка и Тръмп, който несправедливо удари Асад в Сирия”.
Гледах ги как се отдалечават, а кръвта ми и боята капеха на земята. Изведнъж антиамериканецът се обърна, застана като истукан и треперейки, вдигна глава и започна да вие напрегнато: HOWWWLLL. Сетне спря задъхан с изхвръкнали очи и изригна предизвикателно:
“Герберастки скот!”
Без да отговарям, с лека погнуса видях, че в краката ми се образува дълбока локва от кръвта и червената боя на идеите им.
“Дали няма да стана като тях?” – помислих уплашено. “Нали кръвта ми се смеси с техните убеждения? Очевидно е по-добре да се срещам с такива хора само във виртуалното”.
И поех към къщи, като унило ближех ръката си.