Яна Стратиева: Таванът на цените и надценките не са пример, който да следваме. Само Унгария и Румъния ги прилагат

Инфлацията през 2025 година е била 5%, сочат данните на националната статистика. На този фон депутатите приеха на първо четене с широк консенсус таван на надценките за основни стоки и услуги в периода на въвеждане на еврото. Бизнесът, очаквано, реагира остро.

Закъсняха ли народните представители с тази идея и какви са рисковете - питаме Яна Стратиева, изпълнителен директор на сдружението „Храни и напитки България“ и Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България.

Според данни на НСИ инфлацията за последните пет години – от 2020 до 2025 г. натрупана е значителна – цели 41%.

„Нашите мерки не са закъснели, защото подобни мерки има само в няколко страни и те не са пример, който ние бихме искали да следваме. Подобни рестриктивни мерки на тавани на надценката, тавани на цените, има единствено в Унгария и в Румъния. И в двете страни има най-високите цени на храните и най-високата инфлация при хранителните продукти. Видимо е неефективна тази регулация, няма да говорим и за това как Унгария беше обект и на наказателна процедура“, каза Яна Стратиева.

По думите ѝ има подобни мерки в Гърция, които непрекъснато се дават за пример, но те са съвсем различни:

„Те са на договорен принцип. Държавата сяда с веригите и е договорила определени стоки на определени цени“.

„Няма нищо, което на един отворен пазар, какъвто е нашият, европейският, който на регионално ниво може рестриктивно да получи положителен ефект – да има трайно намаляване на цените. Защото като работим в отворена икономика, ако за българските производители има тавани на надценката, може съответната фабрика да си взима по-евтино или по-скъпо от друго място. Така че, подобна регулация“, уточни още тя.

Димитър Зоров на Асоциацията на млекопреработвателите в България даде гледната точка на производителите и преработвателите за идеята за въвеждането на някаква регулация на цените и надценките у нас:

„Аз, за разлика от Яна, представлявам български производители. Вярно е, че имаме Закон за еврото, който регулира повишението на цените, но този закон по никакъв начин не регулира в момента на влизането му високите търговски надценки, които КЗК съвсем публично изложи в млечния сектор, стигащи до 120%. Тогава премиерът дойде за 5 или 10 минути и каза, че това не може да продължава и ще има коригиращи политики. Ние такива политики дотук не сме видели“.

По думите му въпреки отчетените 41% инфлация за последните пет години, млякото не е повишило цената си изобщо на изкупуване на цената.

„За три години имаме 25% намаление на млякото като производство на България. Вие разбирате ли, че ние се самоунищожаваме и унищожаваме хората, които работят?“, каза още той.