Даниел Кирилов, който е председател на Правна комисия, и г-жа Манолова подкрепят идеята таксите да намаляват с увеличаването на размера на дълга. Това означава, че „малкият длъжник“,а това са хора със задължения до 1000 лева, ще плаща много по-голям процент такси спрямо сумата, която дължи отколкото този, който има да връща 100 000 лева, обясни председателят на Инициативен комитет за защита на потребителите Пейо Майорски.
- Наскоро учредихте Инициативен комитет за защита на потребителите, какво искате да постигнете?
Основната цел на комитета, която ни обедини е създаването на закон, който да регулира дейността на колекторските фирми. За миналата година те са изкупили около 1 милион вземания, а само за първата половина на тази година са изкупили близо два милиона вземания. Все повече институции и компании предпочитат да се обърнат към тях, защото вероятно е по-лесно, и това е наистина притеснително при положение, че в България голяма част от населението живее под прага на бедността. Това обаче, което ни провокира да създадем комитета са част от предложените промени в Гражданско процесуалния кодекс - ГПК, които трябваше да защитят т.н. „малките длъжници“, но всъщност наливат вода точно в мелницата на колекторските фирми. В комитета участват хора от различни прослойки на нашето общество, които под една или друга форма са били обект на тормоз от колекторски фирми. Стартирахме кампания за събиране на сигнали срещу некоректни колекторски фирми, която ще е основно в социалните медии. Призовавам всеки, който е пострадал от тях да се свърже с нас на мейл: komitetpotrebiteli@gmail.com.
- Преди известно време изпратихте отворено писмо до омбудсмана, Мая Манолова, в което изразявате своите притеснения. Какво Ви смущава в тези промени, които се очаква да облекчат „малки длъжници“?
В периода след като БСП вкара в парламента предложенията на г-жа Манолова – между първо и второ четене - бяха извършени съществени изменения, които не отговарят на многократно заявените от Омбудсмана намерения. Притеснителното е, че тя не дава отпор и това, което в момента е поставено на масата ще има обратен ефект, при това в рамките на година. Например г-н Даниел Кирилов, който е председател на Правна комисия, и г-жа Манолова подкрепят идеята таксите да намаляват с увеличаването на размера на дълга. Това означава, че „малкият длъжник“, а това са хора със задължения до 1000 лева, ще плаща много по-голям процент такси спрямо сумата, която дължи отколкото този, който има да връща 100 000 лева. Тоест тази промяна обслужва „големите длъжници“, за които никой не говори публично, ще помогне например и на тези, които трябва да плащат кръвнина за жертви на катастрофи причинени при каране в нетрезво състояние.
Лобизъм за кредитните милионери, големите компании и монополните дружества е и предложението за премахване на таксата в срока за доброволно изпълнение. Кой обикновен човек може да плати целия дълг или дори половината от него в 14-дневен срок? Та нали ако можеше щеше да си плати за да си спести допълнителни разноски за съдебни такси, юрист консулски, адвокатски хонорари и такси на ЧСИ. На практика корпорациите, които разполагат с огромен финансов ресурс и нарочно са бавили плащания или са отказали да преговарят с недоволните си клиенти и се е стигнало до съд ще бъдат облекчени.Не смятам, че е справедливо, но точно тази поправка ще нанесе в бъдеще – при това скоро, огромни щети точно на „малките длъжници“.
- Изразихте несъгласие и с предложението да има таван на таксите за „малките длъжници“, нещо което много хора очакват. Защо сте против? Нима е справедливо за дълг от 100 лв. да плащаме 1000 лв.?
Ако дължите 100 лв. то разходите са следните: Държавната такса за съда е от 25 до 55 лв., юрисконсултското възнаграждение е около 300 лв., адвокатският хонорар е 650 лв., пропорционалната такса на ЧСИ е 10 лв. Идеята на БСП и Мая Манолова, която беше доразвита в Правна комисия е да се премахнат 10 лв. за ЧСИ и нищо повече. За да има наистина облекчение за хората трябва да се мисли за намаляването на таксите на всички по веригата и тогава наистина потребителите ще усетят промяна. Сега на практика някой яхва популистка вълна защото както става ясно при малките дългове до 1000 лв. възнагражденията на адвокатите на ищците и юрисконсултите са най-голямото перо по увеличаване на дълга.
Простата сметка сочи, че при дълг от 100 лв. няма как разходите за неговото събиране по съдебен ред да са равни също на 100 лв. И тук е разковничето защото се използва гнева на хората за прокарването на тази поправка, която ще доведе до няколко ефекта – ищците ще се откажат да си търсят парите по съдебен път защото разходите ще надвишат дълга, който искат да си върнат, а участниците в съдебната процедура няма да имат мотивацията. Тогава ищеца ще отиде при колекторската фирма, която ще му плати на момента между 10 и 30% от дълга. И така „малките длъжници“ ще се озоват в ръцете на колекторските фирми, които развиват бизнес за милиарди у нас без да има закон, който да регулира тяхната дейност. По официални данни на асоциацията на колекторските фирми все по-често се обръщат към тях дружества доставчици на ВиК, електричество и отопление, при това след забавяне на 2 плащания.
- Как според вас може да се реши проблема с прекомерните такси за малките дългове?
Не съм специалист за да давам конкретни решения, но от това, което обсъждахме в комитет, в който участват и юристи, може би трябва да се работи върху вариант със скала, която да има няколко тавана на суми за вземане и да фиксира възнаграждения, хонорари и такси за тях. Тоест например до 1000 лв. дълг таксите на всички по веригата са до тази сума, до 10 000 лв. дълг таксите и хонорарите са толкова и т.н.
В момента в Правна комисия също се обсъждат варианти на подобна скала, но за сега индикациите не са добри и като че ли има опити зад това отново да се прикрият лобистки интереси.