29 юли 1014 г. При Ключ византийският император Василий II поставя началото на края на Първото българско царство

29 юли 1014 г. българската войска претърпява поражение от войските на византийския император Василий II. Беласишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II, продължил десетилетия в края на X в. и началото на XI в.

Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно „Българоубиец”.

В началото на този двубой Самуил има превес, но от 1001 г., когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с арабите, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата.

При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления - крепостта-дема, издигната от Самуил в Ключката клисура между планините Беласица и Огражден, край днешното село Ключ. Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на Никифор Ксифий, който успява да обходи позициите им по планински пътеки.

Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно „Българоубиец”. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно - на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си бойци.