Икономист: Енергийната криза от '22-'23 г. ни донесе сериозни печалби

Не трябва да се смесват икономиката и политикономията, защото политиците често вземат решения, водени от политически, а не от икономически съображения. Това заяви председателят на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев в предаването „Денят на живо” по NOVA NEWS. Коментарът му е по повод изявленията, свързани с позицията на България относно подкрепата за Украйна.

Кръстев заяви, че енергийната криза през 2022 и 2023 г. е донесла значителни приходи за българските енергийни предприятия, а държавата е успяла да обложи реализираните свръхпечалби. Пдумите му и българската отбранителна индустрия е реализирала значителни приходи през последните години. „Оръжейната индустрия в България, независимо дали е държавна или частна, работи на много високи обороти през последните години и генерира нови ресурси за тези военни конфликти. Когато говорим за икономика, трябва да действаме сектор по сектор. Когато говорим за управление на държавните финанси и дали държавата трябва да подкрепя определени политики, това вече е въпрос на мнение”, посочи той.

Според него позицията на управляващите по темата за подкрепата за Украйна не е изненадваща. „Очевидно мнението на голяма част от българските граждани, които гласуваха за Радев и неговия кабинет, е известно. През последните пет години тяхната позиция по въпроса дали България трябва да подкрепя Украйна финансово беше най-ясно артикулираната от всички, които са заемали властови позиции. След като спечелиха изборите и управляват, логично е да следват същата политика”, каза председателят на Съюза за стопанска инициатива.

Той засегна и темата за подготовката на държавния бюджет, като определи противопоставянето между работодатели и синдикати като идеологически спор. „Сблъсъкът на синдикати и работодатели е наистина идеологически. Пазарната идеология и дясната икономическа школа естествено се изповядват от голяма част от българския бизнес. От друга страна, синдикатите традиционно са по-леви. Те са за държавна намеса и смятат, че именно държавата трябва да определя доходните политики и да повишава жизнения стандарт”, коментира Кръстев. И добави: „Държавата трябва да бъде арбитър между тези две идеологии. За съжаление обаче тя също е по-лява и често заема позиции, близки до тезите на синдикатите. Накрая сметката обаче идва неминуемо. Видяхме протестите”.

По отношение на бюджета за 2027 година той предупреди, че предстои много по-трудната задача пред правителството. „Данните на Министерството на финансите са факт за края на тази година са факт – рекорден дефицит. Истинската работа е бюджетът за 2027 година. Там трябва да бъде написана реалистична приходна част и едва след това да се планират разходите”, подчерта Кръстев. По думите му българското общество не е готово за преминаване към по-високи данъци, докато не се въведе по-голяма сигурност в начина, по който се харчат държавните средства, и не се подобри качеството на публичните услуги.