Нито един евреин нямаше да бъде спасен без волята на цар Борис III. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ историкът акад. Георги Марков по повод 75 години от кончината на цар Борис III.
„Той е човекът, който убеждава Хитлер, че неговите поданици – българските евреи трябвало да бъдат използвани за строеж на пътища и жп линии. Наистина се създават трудови лагери с тежък физически труд, но това не е „Аушвиц““, посочи той.
„Трябва да се преодолеят пристрастията срещу Борис III, които десетилетия наред бяха натрупвани, защото той живя и умря за България“, заяви историкът.
„Той не е „царят фюрер“, както го обвиняваха. Той е друг тип и като човек, и като политик. Той е човек сред тълпата. Речите му са много кратки – той не е фюрер да крещи по площадите. Предпочитал е да размишлява на лов някъде из Рила“, обясни Георги Марков.
„Дълги години беше заклеймяван, но той е мислел за народа си. Той е роден в България и умира в България. Той има чувството за национална българска принадлежност – това, което цар Фердинанд и княз Александър го нямат. Борис III е израснал в България и поради това е свързан със съдбата й“, каза още акад. Марков.
Цар Борис III е изключителен политик и дипломат – човек на реалната политика, за разлика от своя баща цар Фердинанд, който е максималист, казва още акад. Марков.
„Борис III се съобразява с реалностите в международните отношения и казва: „Правя всичко възможно моята „малка лодка“ да оцелее сред бурите на световния океан““, коментира той.
„Цар Борис III оставя добър спомен сред българския народ, защото той успява да предотврати кръвопролитието, което ни е очаквало през Втората Световна война“, заяви историкът.
„Поучен от 3-те войни през второто десетилетие на ХХ в. – две национални крушения с 200 000 жертви, Борис III успява, докато е жив, да не допусне участието на българската армия във фронтови действия“, посочи акад. Марков и допълни, че царят не е допуснал български войски да участват в решаващия Източен фронт, което после се е отразило на отношението на Москва към България.
"Цар Борис III не е отровен, а морално смазан. Хитлер няма интерес да го унищожава, защото след смъртта му няма кой да го замести", казва още историкът.
„Той е морално смазан и съкрушен, защото вижда катастрофата, която наближава“, посочи той.
„Борис III не е бил отровен от Хитлер, той просто е морално убит на 49 години, защото вижда края на царството, когато се завръща от последната среща с Хитлер. Това е трагедията му - той предвижда, че Германия ще загуби войната и с това предвижда и края на своето царство“, обясни акад. Марков.
„Няма къде да отиде. Казват му: „Ваше величество, светът е широк. Ще намерите къде да живеете“. Но той казва: „Не, свързан съм с Отечеството““, коментира Георги Марков.
„Остава тук и следва гаврата с тленните му останки. Вълко Червенков заповядва да го взривят. Изхвърлят незнайно къде тленните му останки. По негова воля не е погребан в криптата на храм „Княз Ал. Невски“, а в Рилския манастир – неговия любим манастир“, поясни историкът.
„След 1989 година имаше една комисия с участие на учени от БАН- открихме само сърцето му в една стъкленица. То е препогребано в Рилския манастир. От учените в академията беше установено, че няма налична отрова в сърцето му“, каза още Георги Марков.