Жените в България печелят с 14,4 % по-малко от мъжете, докато разликата в заплащането между двата пола в Европа е 16,2% в полза на мъжете. Това заяви вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов по време на конференция на тема „Ден на равното заплащане между жените и мъжете – българският отговор“. Дискусията, която е посветена на Деня на равното заплащане между мъжете и жените, бе организирана от Конфедерацията и Фондация „Фридрих Еберт“.
Акцент в конференцията бе поставен върху факторите, на които се дължи разликата в заплащането между жените и мъжете и върху механизмите за минимизиране на различията.
Според вицепрезидента КНСБ Чавдар Христов проблем у нас са утвърдените стереотипи момичетата да се насочват към образование и професии, които са по нископлатени. 44 на сто от жените у нас са в риск от бедност - повече от половината заети жени са концентрирани в ниско платените отрасли, в които средната работна заплата е от 670 до 900 лева, при средна заплата 1135 лева. Заетостта на жените преобладава в две от трите най-ниско платени икономически дейности, при това с по-ниска работна заплата от тези на мъжете: хотелиерство и ресторантьорство -16,8, други дейности с -13,3; обредни услуги; химическо чистене, пране, фризьорски услуги, козметика - всички тези данни кореспондират с по-ниската пенсия на жените с 27,7 от тези на мъжете, по-голямата бедност и социално изключване", допълни още Христов.
„На пазара на труда у нас равното заплащане за един и същи труд все още не е реалност. Причините за това са комплексни. Стереотипите въз основа на пол могат да отредят на жените и мъжете предварително определени роли, като по този начин ограничават свободата им да избират своя професионален път. Друга причина е дисбалансът между професионалния и личния живот. Необходимо е да работим за преодоляване на стереотипите при избор на образование и професия, заяви заместник социалният министър Султанка Петрова.
Според директора на фондацията за България д-р Хелене Кортлендер въпреки, че двата принципа "равно заплащане за равна работа" и "равно заплащане за работа с еднаква стойност" са правно фиксирани с Договора за Европейския съюз още от самото начало, в ЕС все още има средна разлика в заплащането на жените и мъжете от 16,3%, т.е. почасовото заплащане на работещите жени е с 16,3% по-ниско от това на мъжете.
„И все пак съществуват огромни различия между 28-те държави-членки: Докато разликата в заплащането на жените и мъжете в Италия и Люксембург е само 5,5%, то в Естония е 26,9%. България e малко под средата с разлика около 14,4% .От друга страна в България тази разлика се увеличава, вместо да намалява - така че има основания за безпокойство, обясни още Кортлендер.
Аргументът, че разликата в заплащането на жените и мъжете произтича от индивидуалния избор или предпочитанията на жените, трябва да бъде поставена под въпрос по няколко причини: първо, така нареченият индивидуален избор е вграден в институционални структури като социалната система и нейното функциониране. Второ, формирането на заплатите е сложен процес и често се основава на полови стереотипи, исторически развития и властови отношения.
Така че затварянето на пропастта не е лесно - то се нуждае от подход, който разбира сложността на разликата в заплащането на жените и мъжете и как то действа на различни нива - професионално, организационно и държавно“, допълни още директорът на фондация „Фридрих Ебърт“.
Според доц. Лилия Димова секторите в България с най-голяма разлика в заплащането са здравеопазване (30%), преработваща промишленост (25%) и финанси (22%). Има обаче и обратни различия – в строителството мъжете получават с 13% по-малко от колежките си, а в административните дейности – с 25%.